За съжаление, миротворецът Томас Уилсън така и няма паметник у нас
Автор: Огнян Стамболиев
Томас Уидроу Уилсън (1856- 1924) – двадесет и осмият президент на САЩ (от 1913 до 1921 г.), виден американски историк и политолог, доктор на науките и Нобелов лауреат за мир (за 1920 г.) е един искрен приятел и защитник на България, от малцината западни лидери, подкрепил нашата страна в един от най-трагичните и страшни момент в нейната история.
За съжаление, засега у нас на негово име е наречена единствено малка улица в Пловдив, а през 2016 г. беше предприета инициатива за изграждането на паметник в София в негова чест, която така и все още не е намерила широка гласност или подкрепа.
А той има огромен принос за защитата на българското единство и суверенитета върху Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия. Голяма е заслугата му и за утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от Обществото на народите, включително тези на 330 000 македонски българи в 34 231 кв. км. територия на Егейска Македония и 180 000 беломорски българи плюс още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, настанени в 8712 кв.км на българската Беломорска Тракия – всички дадени на Гърция.
През 1919 г. Уилсън заема твърда позиция против коварните гръцки планове, подкрепени от не по-малко алчните власти в Сърбия и Румъния. Тъкмо тогава нашите съседки искат направо България да бъде заличена от картата на Европа и света като държава.
Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. Това е възприето на драго сърце от Франция и особено от Англия, която винаги е била наш враг (дори въоръжава Турция с най-модерното оръжие за Руско-турската война).
За щастие, този коварен и безумен план среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Томас Уидроу Уилсън, който, за наш късмет, присъства лично на Парижката конференция за мир през 18 януари 1919 г. в двореца Версай, проведена под председателството на френския президент българофоб Жорж Клемансо.
За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.н. „Планинска Тракия”) с граница по поречието на Арда, Томас Уилсън е безкомпромисен докрай.
Той осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану, дори заявява, че „по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един достоен народ със самостоятелна държава и древно, вековно минало...”
Тук трябва да споменем, че именно Томас Уилсън се оказва ключовата фигура на Парижката мирна конференция, в която участват близо 1000 делегати от цяло свят. На нея той настоява подписването на поредицата от мирни договори между държавите да се обвърже със създаването на международна организация за поддържане на мира, в лицето на Обществото на народите (ОН), бъдещата ООН.
Самият той лично съдейства, безкористно посредничи, активно насърчава част от дотогава враждуващите страни да сключат мирни договори. Затова е бил наречен „миротворецът Уилсън”, за разлика от други американски президенти, предизвикали немалко войни по света...
През 2017 т. по иницатива и проект секретаря на Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация архитект Миломир Богданов, застъпникът на българското териториално единство президент Томас Уидроу Уилсън беше почетен със паметна плоча "Венец на достойнството" в столичната Алея на заслужилите за България.
Нов инициативен комитет предложи да бъде издигнат паметник и да се преименува централната столична улица „Граф Игнатиев”. Доказано е, че ролята в битката за Освобождението на България на въпросния руски дипломат е твърде спорна. Той е провеждал по един доста коварен начин руската имперска политика в България. Та защо вместо негово име улицата да не бъде кръстена на въпросния американски преидент, направил немалко за страната ни.
Томас Уилсън не случайно получава през 1920 г. Нобел за мир. Приносът му е наистина забележителен. Затова в Париж един от големите булеварди в центъра носи неговото име. По негова идея и с негова подкрепа се създава Чехословакия като съюз на Чехия и Словакия. И досега централната гара в Прага се нарича Уилсъновата гара.
Паметници са му издигнати дори в Армения и Уругвай. И е непростимо е, че у нас тази наистина светла личност е непозната и непочетена.
