За Васил Левски – между народната и църковната святост
Автор: Димитър Тренчев
И тази година, в навечерието на злокобната дата 19 февруари в публичното пространство от различни страни беше подновен апелът към Светия синод на БПЦ да канонизира Васил Левски.
А ретроспекцията на фактите на близкото ни историческо минало сочи, че вече е имало такава канонизация. Дали тя и днес е канонично валидна е въпрос към тогавашните ни и днешни висши църковници.
На 19 февруари 1997 г. интронизираният на 1 юли 1996 г. за български патриарх покоен Неврокопски митрополит Пимен и сподвижниците му архиереи удостоиха с канонична святост Васил Левски с духовното му име йеродякон Игнатий. И го прогласиха за свещеномъченик – светото звание, с което засияват духовниците, загинали за вярата.
Осветена беше и нарисуваната от благоевградския художник Борис Донев първа икона на новопрогласения свещеномъченик йеродякон Игнатий. Огласени бяха и съставеното му житие и отредената му в българския църковен календар дата за почит – 19 февруари.
Първата икона на свещеномъченик йеродякон Игнатий, зограф Борис Донев
И на следващата 1998 г. на 19 февруари в храмовете, които бяха под юрисдикцията на дядо Пимен почетоха свещеномъченик йеродякон Игнатий.
Църковният събор от 30 септември – 1 октомври 1998 г. върна владишкия сан на дядо Пимен, призна ръкоположените от него дванадесет архиереи, даде им новите назначения, а митрополит Мелетий патетично заяви: „Разколът се премахва!“.
Но никой от помирилите се български архипастири не обясни дали наред с взаимното признаване на духовни санове и административни служби, признават и препотвърждават и каноничната святост на свещеномъченик йеродякон Игнатий?!
И така е вече 22 години!
А още приживе му „...селяните прости светец го зовяха“!
