Двамата са оставили ярка и противоречива диря в историята на българската армия и държава – две различни пътеки, но една и съща трагична съдба
Автор: доц. д-р Петър Ненков
В народната психология битува поговорката, че крушката не пада по-далеч от дървото. Но както всяка народна мъдрост и тук се срещат изключения, които понякога изумяват със своята абсурдност и нелогичност.
Едно от тези изключения е подполковник Димитър Филов и неговия син, световноизвестният учен и министър-председател на България проф. Богдан Филов.
Бащата - яростен русофил и опълченец, е разстрелян от Стамболовият режим заради участието му в офицерските бунтове в Русе и Силистра. Синът - осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран от комунистическата власт заради своята прогерманска политика
Димитър Филов е роден в Калофер на 28 март 1846 г.
По настояване на своите родители заминава да учи в католическо училище в Одрин, а по-късно в Одеската семинария. Много скоро разбира, че от него свещеник няма да излезе и, заедно със своя приятел Христо Ботев, през 1863 г. се прехвърля във Втора Одеска гимназия. След завършването на гимназията Филов става учител в Комрад, Бесарабия.
През 1869 г. постъпва в Одеското пехотно училище. Като млад офицер от руската армия участва в походи и сражения в Туркестан, където се проявява като храбрец .
При обявяването на Руско-турската война през април 1877г. той един от първите, които се записват в българското Опълчение. Назначен е за командир на рота в 3-та опълченска дружина. На неговата рота е поверено Самарското знаме. Участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявена храброст е награден с орден за храброст от руския император Александър II.
След Освобождението Димитър Филов напуска службата в руската армия и е назначен за командир на учения батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив. Жени се в Карлово на 11 ноември 1880 г. за красавицата Елисавета Сахатчева, която произхожда от стар и заможен род.
Той е посветен от Захари Стоянов в съединистката идея и е един от най-активните участници в подготовката и провъзгласяването на Съединението на 6 септември 1885 г. Заедно с майор Данаил Николаев и майор Сава Муткуров на 5 срещу 6 септември повеждат подчинените си войски от полевия лагер към Пловдив и завземат учрежденията в града.
За приноса им към съединисткото движение тримата майори са избрани за членове на Временното правителство на областта, начело с д-р Георги Странски. По-късно пътищата на тези най-старши офицери в българската войска се разделят. Данаил Николаев и Сава Муткуров правят главозамайваща кариера. Те стават първите български генерали.
За разлика от тях, подполковник Димитър Филов има трагична съдба. След Съединението е назначен за командир на Ямболския отряд, който трябвало да отблъсне евентуално турско нападение. Но войната влетяла в българските земи от към запад.
По време на Сръбско българската война от 1885 г. майор Филов е привлечен в щаба на командващия Западния корпус майор Аврам Гуджев.
След победата при Сливница е назначен за командир на Централната колона на настъпващата Българска армия, която на 12 ноември завзема Цариброд, а три дни по-късно и Пирот.
След войната е повишен в чин подполковник и назначен за командир на 3-та пехотна бригада в Русе.
През октомври 1886 г. е отстранен от командването на бригадата от военния министър полковник Данаил Николаев и поставен под домашен арест в Русе. На следващата година се включва в бунта на група офицери-русофили срещу режима на регентския съвет.
Тежко е ранен в гърдите при завързалата се престрелка и умира от раната и настъпило белодробно възпаление в една русенска болница на 28 февруари. Малко по-късно военният прокурор Рачо Петров поиска и военният съд да му издаде смъртна присъда, посмъртно.
На 10 април 1883 г.
в Стара Загора се ражда синът му Богдан Филов.
След смъртта на подполковник Филов, съпругата му Елена Сахатчиева, отглежда сама Богдан и неговите двама братя.
През 1900 г. Богдан Филов заминава за Германия с държавна стипендия, за да следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена като книга. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г.
След завръщането си в България развива блестяща научна кариера и става първият българин директор на Народния археологически музей в София. Филов е уважаван университетски преподавател, професор по археология и история на изкуството в СУ.
Избран е за декан на Историко-филологическия факултет през 1924 - 1925 г. и ректор на университета през 1931-1932 г. Той е член на БАН, а след смъртта на проф. Любомир Милетич през 1937 г. е избран за неин председател. Филов е основател е и пръв директор на Българския археологически институт и доктор хонорис кауза на редица eвропейски университети.
Впуска се в политиката. Цар Борис III го назначава за министър на просветата в правителството на Георги Кьосеиванов, а след настъпилата правителствена криза и за министър-председател. Под натиска на Хитлер, на 13 декември 1941 г. България обявява „символична война” на САЩ и Англия, която се изражда в жестоки бомбардировки на София, причинили огромни разрушения и смъртта на хиляди българи.
След смъртта на цар Борис III през 1943 г. Богдан Филов е назначен за един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II. След идването на Отечественофронтовската власт на 9 септември 1944 г. той е арестуван.
На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран.
Такава е трагичната съдба на тези двама изтъкнати българи, бащата-русофил, синът - германофил, извървели своята голгота и паднали жертва на кървавите междуособици, с които е наситена българската история през 20 век.
