Малко известно е, че страната ни на косъм се разминава от възможността в България да има писта на „Формула 1". Тя е трябвало да бъде изградена в местността Романуша край Сливен, в близост до село Сотиря. В проекта са заровени 25 милиона лева държавни пари, преди да му бъде турена пепел.
Тази история започва някъде в края на 1983 г. Баща на идейния проект е генерал Иван Врачев, който по това време е шеф на Съюза на българските автомобилисти. По някакъв начин той успява да убеди ръководството на БКП, че страната ни ще спечели много от построяването на такава писта, която ще е единствена по рода си на Балканите. И понеже генералът е родом от Сливен, естествено той лобира мястото й да е точно в града на стоте войводи.
Година по-късно е създадена специална работна група, която има за цел да води преговори със западни компании, навити да инвестират в държава от тогавашния соцлагер, при това, считана за сателит на Съветския съюз. По предварителни разчети мегапроектът е щял да глътне 800 милиона долара!
Готовност да набавят парите проявяват три фирми от Германия, Италия и САЩ. Започва серия от срещи в елитни заведения в Мюнхен, Виена, Париж, все на разноски на българската държава.
„През 1987 г. трасето на мотопистата беше напълно готово. Това беше ангажимент на българската страна и ние се справихме със задачата. С наши средства са изградени и изкуствените хълмове, на които трябваше да бъдат разположени трибуните за зрителите. Цялото съоръжение е за над 100 000 души. Теренът е с обща площ 2000 декара, а земята по това време беше общинска собственост“, спомня си някогашният шеф на сливенския Окръжен комитет на партията КольоНиколов.
От Международната федерация по мотоциклетизъм даже идват на оглед и обещават, че ще включат България във „Формула 1", но първо трябва по пистата да бъдат нанесени някои дребни корекции.
Започва ново бясно строителство по разширяване на трасетата, а заради международните стандарти (като неделима част от мотопистата) в центъра на Сливен се полагат основите на болница с хирургически корпус, замислена да стане най-голямата в Югоизточна България. По указания на чужденците на покрива й е предвидено да има хеликоптерна площадка. Започва изграждането и на още 5-6 хотела с по 5 звезди, а много преди да бъдат направени първите им копки, вече са назначени и бъдещите им директори.
Паричните потоци към Сливен рязко секват през 1989 г. Идва Демокрацията. Чужденците решават да се отдръпнат, докато разберат накъде ще задуха вятърът на промяната. И повече не се завръщат. Градът на сините камъни получава в наследство една свръхмодерна мотописта с тунели и изкуствени възвишения, която стои сега като паметник на абсурда.
През 2010 г. отново се пояяви подобна идея. Тогава бе разпространена информация, че шейхът на Абу Даби Мохамед Абдул Жалил ал Блюки бил подписал споразумение с тогавашния икономически министър Трайчо Трайков за изграждане на трасе за високи скорости край софийското село Доброславци. И това щял да бъде само първият проект на държавната инвестиционна компания "Емирейтс асошиейт бизнес груп" (EABG), чийто президент бил самият шейх. Така бил обещал емирът по време на среща пък с нашия премиер.
Броени дни след това обаче стана ясно, че Мохамед Абдул Жалил ал Блюки не е никакъв шейх, а бизнесмен, а фирмата EABG, на която той бил президент, се оказа не държавна, а обединение на 67 частни компании. Смаяни от безпрецедентния гаф, от консорциума заявиха, че ще предупредят партньорите си да не инвестират в България.
Така лелеяната писта за скоростни състезания отново се оказа спукан балон. Но пък какво ни пречи да си помечтаем...
Невероятни глупости! Никакви хотели не са строени в Сливен, никакъв Колю Николов не е бил първи секретар на окръга, нито пък Иван Врачев е родом от Сливен. Вероятният "виновник" за писта в Сливрн може да бъде приближеният до Живков тогава Георги Йорданов, по онова време наследил покойната Людмила Живкова в Комитета за култура, но и вице на министър-председателя!
