След празничната вечеря се извършва традиционното „хамкане”, „ламкане” или „люскане” на халва, парче сирене или варено яйце
Автор: Десант
Празникът Сирни заговезни, които тази година отбелязваме на 10 март, е наричан с различни имена – Сирници, Сирни поклади, рия, запоставяне, прошка, неделя сиропустна и т. н. Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден.
Това е началото на най-големия пост през годината - Великият пост.
В този ден се палят огньове, които се прескачат за здраве късмет. Чрез всемогъщата му сила хората вярват, че изгарят злите духове. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите. Вярва се, че докъдето стигат отраженията от пламъцте, дотам ще има плодородие.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме. Сирни заговезни е денят, когато взимаме и даваме прошка на нашите близки.
По традиция още предиобед младоженците отиват на гости у кумовете и по-възрастните роднини. Целуват им ръка и им искат прошка. „Прощавай!”, казват младите, възрастните ги благославят с „Господ да прощава, простен да си!”.
Вечерта цялото семейство сяда на трапезата, на която са сложени ястия от риба, баница със сирене, яйца, мляко и бяла халва.
След празничната вечеря се извършва традиционното „хамкане”, „ламкане” или „люскане” на халва, парче сирене или варено яйце. Най-възрастната жена в семейството завързва парче халва на дълъг червен конец. Другият му край се захваща за гредата на тавана или на хурката й.
Конецът се разклаща пред децата, които държат ръцете си отзад и се опитват само с уста да захапят парчето халва. След това нишката се запалва и по начина, по който гори, се предсказва дали годината ще е плодородна.
Вечерята на Заговяване е особено тържествена. За последно преди започването на Великденския пост могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене.
