След зверствата започва постепенният упадък на населеното място и масовото изселване на жителите му в свободна България
Автор: Десант
На 25 март 1905 г., по време на църковния празник Благовещение, гръцки чети опожаряват костурското село Загоричани и избиват 62 мирни жители жени, деца, мъже, само българи.
Селото до 40-те години на XX век е крепост на българщината в Костурско и е наричано от жителите си и от гърците Малка София.
След Илинденско-Преображенското въстание гръцката въоръжена пропаганда в Македония се активизира.
На 25 март (7 април нов стил) 1905 г. съединени андартски чети от около 300 души под ръководството на Георгиос Цондос нападат Загоричани и извършват страшно клане, в което загиват около 100 души, а цялото село е отново изгорено.
Андартските чети първо обкръжават, а след това нахлуват рано сутринта в Загоричани, кординирани от Ставрос Цамис. Нападението е съпроводено със звуци на военни тръби, които използва турската армия за сигнализация. Това е част от тактиката на андартите, които знаят, че българите ще скрият оръжието си, за да не бъде намерено при претърсване от страна на турската власт.
В селото пламват пожари от всички страни и андартите събират 20 души видни възрастни граждани в центъра на Загоричани. След два часа се оттеглят с тях в планината Върбица, когато пристига и турската армия начело с Ниязи бей и селяни, избягали още при нападението в съседните села.
Убити са 39 момчета и мъже, и 7 момичета и жени. На Върбица са застреляни 14 мъже, сред които селският поп Стефан на 60 години. С кмета на селото и дъщеря му общият брой убити е 62 души, а други шестима са ранени. От всички заловени един човек се завръща в селото.
Още по време на нападението от селото са изпратени двама куриери, които да информират властта в Битоля за случилото се, които обаче са задържани от турски аскери преди да стигнат консулския град. Наместо тях Атанас Коков от Бобища информира австро-унгарския и руския консул за случилото се.
Привечер в Загоричани пристига лично жандармерийският офицер Козма Елилио Манера, който не позволява убитите да бъдат погребани, за да може международна комисия да разследва случилото се. Костурският каймакамин нарежда труповете да бъдат погребани, но селяните не изпълняват заповедта.
След четири дни в Загоричани пристига комисия, съставена от австро-унгарския консул Оскар Прохаска, руския консул Виктор Кал, двама италиански, трима турски офицери и загоричанеца, живеещ в Битоля, Наум Темчев. На тях селяните от Загоричани предават писмено изложение-протест, а селяните от близките села също протестират.
След това клане започва постепенният упадък на населеното място и масовото изселване на жителите му в свободна България, което се засилва след попадането на селото в Гърция през 1912 г. вследствие на Балканската война. По разкази на преселници, те са се придвижвали к каруци, теглени от крави, чието мляко им е помогнало да оцелеят.
