Вижте какви още издевателства търпели някогашните пеленачета
Автор: Диана Славчева
Не е тайна, че в иначе доброто старо време детската смъртност у нас е била изключително висока. Разбираемо е - били са тежки военни и следвоенни години, когато хигиената е била твърде мизерна, а и условията на живот са се доближавали до първобитните. Но сред причините за високата смъртност сред децата, особено в селата, се нарежда и ниската здравна култура на населението.
Както се отбелязва в една изключително любопитна статия в бр. 114 на вестник „Казанлъшка искра" от 1929 г., още с появата си на бял свят новородените са влизали в едни бедни домове, където са били поемани за отглеждане от „обезумели от невежество" техни близки.
По-нататък публикацията разкрива шокиращи подробности как точно в онези времена отпреди почти столетие са гледали бебетата, най-вече по селата.
„Кой не е виждал селския младенец, овързан като мумия в дебели вълнени върви и след разповиване отпечатъците на тези върви по телцето му?!" - пита риторично авторката на текста М. Първова - Минкова.
„Какво зло е сторило, че като злодей са го яко овързали и лишили от хубавата свобода, от която толкова има нужда да расте?!" - продължава да се диви тя.
И разказва как още на третия ден пеленачетата се осолявали с дебел единсантиметров пласт сол - и в очите, и в ушите дори, от което доста новородени са умирали. Но дивашката практика продължавало да се прилага всеотдайно.
При това никой не е издигал глас срещу този жесток обичай, който се практикувал и в много семейства, живеещи в градовете, минаващи уж за по-цивилизовани.
„Вие ще видите на село как майката под диктовката на бабите се старае със сплескване да придаде валчеста форма на удължената детска глава, на чието скулптурно дело би завидял и гениалният Фидий. Тия майки не си дават сметка, че по този начин приготовляват бъдещи идиоти" - опитва се да нададе глас в пустиня въпросната Минкова.
Но това не са всички ужаси, които несретното някогашно българско пеленаче е трябвало да изтърпи. От публикацията става ясно, че баби пишман медички масово са рязали с изцапани ножици или остър бръснач подезичните връзки на бебетата, „спасявайки" с тази простотия детето от бъдещо заекване!
За предпазване от „песца" (детска болест, при която детето слабее и по лицето и гърба му израства сив мъх като кучешка козина; песица, песница, песичка болест, песчава болест. Болните от песец деца провират през кучешки прелез на плет - обяснява Найден Геров в своя „Речник на блъгарский язик" от 1897 г.) малчуганите били къпани във вода с накиснати в нея косми и перушина от домашни животни, без никой да си дава сметка, че така като нищо може да се пренесе някоя невярна зараза!
Апропо, сладкодумният Чудомир, родом от казанлъшкото село Турия, описва подобна картинка в разказа си „Без късмет": „Главата ми е била като пъпеш дълга, кога съм се родил. Натискала я, горката (майка му, б.а.), мачкала я да я прави валчеста, ама не се пука, пущинята, и не се пука. И с въглен ме е парила по долния край на корема, «клини» да ме не ловят, и с вряла вода ме е къпала, та ми се е свличала кожата като на смок пролетно време, ама кога не е писано на човека да мре, вари го, печи го - все толкова.
На третия ден от рождението ми пак ме посолила с две кила едра сол, по очите, по устата и навред ме насипала, та съм заприличал на колибарска сланина, ама ха де! Не ще и не ще! И замърсена светена вода с пръст от здравец и босилек ми е сипвала в коритото, и козина, и перушина за «песцата» ми е слагала във водата"...
Но дори и Чудомир не е споменавал за едно друго изпитание, през което минавали някогашните нашенски младенци. С него лекували „разделена" глава, сиреч отворените още фонтанели. От написаното в „Казанлъшка искра" преди 90 години разбираме, че бабите в този случай „налагали главицата на нещастното дете с 1 см пласт лепкава кал, която засъхва, и този шлем, яко залепнал на кожата, стои 2 седмици!".
Както уточнява авторката Минкова, от тази странна терапия често последвали смъртни случаи заради развиването впоследствие на мозъчни заболявания.
Така невежеството се оказва, че често е превръщало безпросветните родители в убийци на своите рожби.
Но такива са били времената, такива са били нравите...
