Така нареченото лятно часово време е идея на лондонския строител Уилям Уилет. В брошурата, изпратена през 1907 г. на много членове на парламента, градски общини, бизнесмени и различни организации, той отбелязва: „В продължение на почти половин година Слънцето осветява Земята всеки ден през часове, когато ние все още спим, и минавайки по пътя си на запад, бързо се приближава към хоризонта, когато се върнем у дома след работния ден ”.
„За да се подобри самочувствието и жизнерадостта“, Уилет предлага във всяка от четирите недели на април, часовниковите стрелки да се преместват напред с по 20 минути, а през септември по същия начин да ги връщаме назад.
Но освен подобряване на здравето и жизнеността, това ще доведе до намаляване на потреблението на енергия: при цена от 0,1 пени на час, ще се спестят 2,5 милиона паунда.
Въпреки че схемата, предложена от Уилет, изглежда нелепа и среща значителна съпротива, особено от фермерите, все пак през 1909 г. е изготвен законопроект за въвеждането на лятното часово време, който многократно беше разглеждан в парламента.
За да се пести енергия, през Първата световна война (април 1916 г.) във Великобритания е въведено лятното часово време, а седмица по-късно - в почти всички европейски страни.
Уилет умира година по-рано, без да дочака реализацията на идеите си.
След края на войната някои държави изоставят лятното часово време, други страни - многократно ту го въвеждат, ту се отказват, а трети го запазват.
По време на Втората световна война Англия живее с лятното часово време и през зимата, а през лятото въвежда „двойно лятно часово време” (DBST – изпреварващо с два часа гринуичкото време GMT). До 1930 г. ежегодно във Великобритания за летния период срелките на часовниците се преместват напред, а през есента те се връщат отново в съответствие с часовия пояс (GMT). С правителствен декрет от 16 юни 1930 г. в цялата страна се установява въобще лятното време, което получи името „декретно време“. (Аналогичното „декретно време“ на Москва се нарича „московско време“).
От 1 април 1981 г. по икономически съображения е възстановен принципа на преминавене с час напред през лятото. Така в летния период Великобритания живее по „двойното лятно време“.
В периода 1968-1971 г. Англия се опитва да експериментира, съхранявайки лятното часово време (наричано „британското стандартно време“- BST) през цялата година, за да хармонизира времето си с времето на други страни от Европейската икономическа общност.
Това нововъведение предизвиква недоволство в страната, особено сред населението на най-западните райони на Великобритания и експериментът е спрян.
Към 1980 г. Великобритания живее през зимата по гринуичкото средно време GMT, а през лятото по BST. Повечето от другите страни постъпват като Франция – съхраняват лятното часово време в течение на цялата година.
На европейско равнище Директива 2400/84/ЕО определя, че преминаването към лятно часово време става в 03:00 часа на последната мартенска неделя с един час напред и продължава до 04:00 часа на последната октомврийска неделя, когато часовниците се връщат с 1 час назад. Целта е да се уеднаквят разминаващите се национални графици за смяна на часа.
Първото въвеждане на лятното часово време в България не е през 1979 г., а доста по-отдавна. Напр. в документите на БДЖ има телеграма (т.нар. окръжно) от април 1919 г. за въвеждане на лятно часово време.
Ако се приеме, че няма да има смени на часовото време (лятно-зимно), то основните доводи за необходимостта България да премине постоянно към лятно часово време са:
А) Глобалната социално-икономическа тенденция. 130 години след официалното възприемане на часовите пояси, градският (урбанизиран) начин на живот е станал доминиращ спрямо аграрния, селски начин на живот. За този период относителният дял на градското население в България се е увеличило от 18,8 % през 1880 г. на 74 % през 2004 г. (за света 53,5 %). Характерно за градския начин на живот е относително по-късното лягане/ставане от сън.
Б) България се намира в западната част (от 22 до 28 градуса източна дължина) на източноевропейската часова зона, със „среден“ меридиан за пояса 30 градуса източна дължина. Още през 1909 г. инж.Тодор Каракашев (БДЖ) описва по оригинален начин констатациите си по този въпрос в „Ръководство за експлоатация на железниците“,
В) Резултатите от изчисления и сравнения за т.нар.“тъмна“ част (преди изгрев и след залез слънце) в рамките на средноденонощен 16-часов интервал на активност на човека, проигравани през половин час от 04-20 часа до 08-24 часа, за София, при целогодишни варианти изцяло със зимно часово време, изцяло лятно часово време и със смяна на часовото време, сочат преимуществена осветеност (енергийно-икономически аспекти) при спазването на лятното часово време.
