Митрополитите изтъкват, че в него липсват приоритетно заложени цели и задачи, свързани с подобряване на духовно-нравственото състояние на българчетата
Автор: Десант
Светият синод гласува на 2 април свое Становище относно предложената за обществено обсъждане и приеме от държавните институции нова Национална стратегия за детето (НСД), определяща основните насоки и приоритети на обществената и държавна политика за закрила на детето за следващия период от 2019 до 2030 г.
„Българската православна църквата през последните години следи с повишено внимание проблемите на обществото и семейството и проявява траен и нестихващ интерес към въпросите на духовно-нравственото възпитание и религиозното образование на децата и младежите, както в семейството, така и в днешното училище.
Като грижовна майка за българския народ тя споделя тревогите и притесненията на много родители и педагози от съвременните проблеми на възпитанието на децата в нашето общество и следи със загриженост състоянието на днешното семейство, въпросите за правата и интересите на детето в семейната среда и училището, проблемите на децата в риск и промените в държавните и международни стандарти за родителска грижа и закрила на децата в риск.
Според християнските нравствени принципи всички тези проблеми на подкрепа и закрила на децата трябва да се разглеждат и решават в неразривна връзка с правата и отговорностите на родителите и в духа и традициите на изконните български семейни ценности" - се казва в коментара на патриарсите.
Поради тази историческа роля и духовна мисия сред българския народ, Църквата счита за свой дълг да участва в обществените дискусии по повдигнатите за решаване от държавните власти въпроси за правата на детето и да даде своя принос за благоприятното решаване на наболелите проблеми и предизвикателства пред семейството и обществото като цяло.
От Светия синод са силно обезпокоени, че „подходът, приложен в стратегията, до известна степен е опростенчески, като разглежда образованието като даващо определена интелектуална рамка и като инструмент за физическо и интелектуално развитие.
Видно от съдържанието на чл. 29 на Конвенцията за правата на детето е, че личностното развитие на детето включва не само придобиване на знания, физически и интелектуални способности, но и развитие на таланти, възпитаване на духовни и нравствено-етични ценности: зачитане на човешки права и свободи, развитие на чувство на уважение към родителите и към общността, в която живее.
В проекта за НСД преобладават някои идеологически концепции за защита на правата и интересите на детето като контрапункт на правата на родителите, които се представят за „международни стандарти“ и „добри практики“ и влизат в противоречие с Конституцията и действащото законодателство в Република България, което определя правата на родителите и режима за закрила на детето.
Според нормите на чл. 27, т. 2 и т. 3 от Конвенцията за правата на детето родителите осигуряват условия на живот на децата си според способностите и финансовите си възможности, а държавата е длъжна при финансови затруднения да им предостави материална помощ, особено по отношение изхранването, облеклото и жилището (чл. 27, т. 3 от Конвенцията).
При така подредените приоритети на държавната политика за закрила на детето и очертаните мерки в НСД се залагат опити да се придаде самостоятелна и пълна правосубектност и дееспособност на децата, каквато, според Конституцията и действащото българско законодателство като непълнолетни лица те не притежават извън обхвата на родителските грижи и права в семейството.
В стратегията се лансират „международни стандарти за закрила на детето“, които влизат в противоречие с основни принципи на българското законодателство като създават предпоставки децата да се третират от държавните социални служби по защита на правата на детето като самостоятелна страна при упражняване на граждански и човешки права извън обхвата на установените права на родителите или техните настойници.
В концептуалната рамка и философията на проекта за нова стратегия за детето посочената тенденция на едностранчивост поражда много сериозни въпроси, възражения и притеснения, които възникват след внимателния прочит на предписваните мерки и анализа на очертаните приоритети.
В този „нов подход“, който е залегнал в концептуалната рамка на проекта за НСД, се вижда залагане на условия за едно бъдеще, в което българското семейство и българският родител, както и българското училище и българският учител, още по-сериозно ще бъдат възпрепятствани да оказват своето благотворно възпитателно въздействие върху личностното развитие и духовно израстване на децата и учениците, тъй като ще бъдат лишени от авторитетното съдействие на най-важния и пръв стожер във възпитанието и образованието на подрастващите - семейството".
От Светия синод обръщат внимание, че извеждането на децата от семейството според международните конвенции е допустимо само в 2 хипотези - при “малтретиране или изоставяне на детето от родителите (чл. 9, 1 от Конвенцията), т.е. при криминални прояви на родителя. Докато така предложената Стратегия създава възможност за лишаване на детето от семейството му, включително поради материални съображения.
Светият синод счита, че трябва да се избегне непропорционално завишаване правата на държавата в сферата на възпитанието и отглеждането на детето.
Митрополитете предупреждават, че „законите на съпружеската любов и духовните устои на брака като доброволен и благословен от Бога съюз на мъжа и жената, законите на родителската любов и грижата за детето, според които е устроено и функционира семейството, не трябва да бъдат нарушавани от преходни и изменчиви политически идеологии или идеологически проекти за предефинаране на семейството, за преосмисляне на родителството или преформатиране на правата на детето, които се отклоняват от основните правни и морални принципи на Конституцията, законите и традициите на българското семейство.
От Светия синод изтъкват също, че в целите на НСД`2019-2030 г. липсват приоритетно заложени цели и задачи, свързани с подобряване на духовно-нравственото състояние на българското дете, което без съмнение е важен фактор за „подобряването на качеството на живота на детето” (стр. 7, НСД`2019-2030 г.).
Липсват и разписани механизми и мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност на децата, защита от проникване чрез виртуалното пространство на деструктивни идеологии, сектантско влияние, култ към насилие, агресия, порнография и други асоциални прояви.
Цялото Становище на Светия синод по повод Националната стратегия за детето вижте ТУК.
