Георги Баласчев - един сърцат изследовател на нашето минало


Георги Баласчев - един сърцат изследовател на нашето минало
09 Април 2019, Вторник


На 10 април се навършват 150 години от рождението на видния историк и археолог, занимавал се дълги години с проблемите, свързани с историята на славяните и на прабългарите

Автор: Атанас Коев

На 10 април се навършват 150 години от рождението на Георги Баласчев – виден български историк и археолог, занимавал се дълги години с проблемите, свързани с историята на славяните и на прабългарите.

Той е роден в македонския град Охрид на 10 април 1869 г. в родолюбиво българско семейство, като още от малък е възпитаван в любов и преклонение към всичко българско. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Впоследствие продължава образованието си в Княжество България, записвайки се да следва история във Висшето училище в София, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

През 1892 г. се дипломира като историк и заминава на специализация във Виена. Когато се завръща в България, става учител по история. По същото време работи като уредник – първо в Народния археологически музей, а след това в Народния етнографски музей в София.



Георги Баласчев не престава да мисли за своя роден край, останал извън пределите на Отечеството, като във връзка с това става един от активистите на Младата македонска дружина. Той е сред основателите и редакторите на списание „Лоза“, излизало в периода 1892-1894 г., където се повдигат редица страни от т. нар. Македонски въпрос. В списанието Баласчев издига искането за по-голяма роля на западните български говори в изграждащия се съвременен наш книжовен език. По това време охридският историк става член и на Македонския научен институт.

В периода 1909-1919 г. Георги Баласчев основава и редактира свое списание „Минало“, като активно сътрудничи и на редица наши переодични издания, като „Български преглед“, „Преглед“ и др. със свои статии и материали в областта на археологията, културната и политическата ни история, като част от тях подписва с псевдонима Езерски.

Видният наш историк е автор на по-вече от 80 научни изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяните и на прабългарите. Интерес представляват следните негови проучвания и трудове: „Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа“, „Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по нови векове“, „Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през 7-и и 8-и век и нейният етнически състав“, „Българите през последните десетгодишнини на 10-и век и първите на 11-я“, в две части.

Други изследвания на Георги Баласчев свързани с Македония, траките, средновековието и възраждането ни са: „Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина от настоящий век“, „Нови изследвания за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците“, „Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение“, „Новонайденият надпис от времето на Симеона“  и др.

Видният охридски историк и изследовател на нашето минало умира  в София на 6 октомври 1936 г., оставяйки ни богато историческо наследство, осветляващо редица проблеми от средновековната и възрожденската ни история. Неговите изследвания представляват интерес и днес, както за нашите така и за редица чужди изследователи и научни работници, занимаващи си с тези проблеми.


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки