На 10 април се навършват 150 години от рождението на видния историк и археолог, занимавал се дълги години с проблемите, свързани с историята на славяните и на прабългарите
Автор: Атанас Коев
На 10 април се навършват 150 години от рождението на Георги Баласчев – виден български историк и археолог, занимавал се дълги години с проблемите, свързани с историята на славяните и на прабългарите.
Той е роден в македонския град Охрид на 10 април 1869 г. в родолюбиво българско семейство, като още от малък е възпитаван в любов и преклонение към всичко българско. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Впоследствие продължава образованието си в Княжество България, записвайки се да следва история във Висшето училище в София, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
През 1892 г. се дипломира като историк и заминава на специализация във Виена. Когато се завръща в България, става учител по история. По същото време работи като уредник – първо в Народния археологически музей, а след това в Народния етнографски музей в София.
Георги Баласчев не престава да мисли за своя роден край, останал извън пределите на Отечеството, като във връзка с това става един от активистите на Младата македонска дружина. Той е сред основателите и редакторите на списание „Лоза“, излизало в периода 1892-1894 г., където се повдигат редица страни от т. нар. Македонски въпрос. В списанието Баласчев издига искането за по-голяма роля на западните български говори в изграждащия се съвременен наш книжовен език. По това време охридският историк става член и на Македонския научен институт.
В периода 1909-1919 г. Георги Баласчев основава и редактира свое списание „Минало“, като активно сътрудничи и на редица наши переодични издания, като „Български преглед“, „Преглед“ и др. със свои статии и материали в областта на археологията, културната и политическата ни история, като част от тях подписва с псевдонима Езерски.
Видният наш историк е автор на по-вече от 80 научни изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяните и на прабългарите. Интерес представляват следните негови проучвания и трудове: „Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа“, „Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по нови векове“, „Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през 7-и и 8-и век и нейният етнически състав“, „Българите през последните десетгодишнини на 10-и век и първите на 11-я“, в две части.
Други изследвания на Георги Баласчев свързани с Македония, траките, средновековието и възраждането ни са: „Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина от настоящий век“, „Нови изследвания за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците“, „Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение“, „Новонайденият надпис от времето на Симеона“ и др.
Видният охридски историк и изследовател на нашето минало умира в София на 6 октомври 1936 г., оставяйки ни богато историческо наследство, осветляващо редица проблеми от средновековната и възрожденската ни история. Неговите изследвания представляват интерес и днес, както за нашите така и за редица чужди изследователи и научни работници, занимаващи си с тези проблеми.
