Вижте каква е съдбата на първия български космонавт и командира на съвместния съветско-български полет Николай Рукавишников
Автор: Десант
В края на 70-те години на миналия век в тогавашния Съветски съюз е даден стартът на програмата „Интеркосмос“, част от която бяха съвместните полети с космонавти от другите страни на социалистическия блок. През 1978 г. в космоса излетяха представителите на Чехословакия, Полша и ГДР Владимир Ремек, Мирослав Гермашевски и Зигмунд Йен. През април 1979 г. идва ред на България, която представлява летецът Георги Иванов. На 10 април се навършват 40 години от неговия полет.
Любопитното е, че фамилията Иванов бъдещият първи български космонавт получава непосредствено преди полета. Тя заменя неговата неблагозвучно звучаща истинска фамилия Кокалов.
За командир на полета с кораба „Съюз 33“ е назначен Николай Рукавишников – това е първият случай, когато за командир на космически кораб е назначен граждански специалист. Интересното за него е, че е известен като абсолютен карък. Той е един от космонавтите, които се подготвят по програмата за кацане на Луната, но след като на земния спътник се приземяват американците, пилотираната „лунна програма“ на СССР е свалена от дневен ред.
Той е готвен и за полет до първата космическа станция „Салют 1“. През април 1971 г. заедно с Владимир Шаталов и Алексей Елисеев лети на „Съюз 10“, който се стикова успешно със станцията, но заради възникнал проблем астронавтите така и не се прехвърлят на борда й. Извън лошия късмет на Рукавишников ще припомним, че екипажът на „Съюз 11“, който все пак попада на борда на космическата станция, загива при връщането си на Земята.
Съветският космонавт носи несполука и на съветско-българския полет. Поради драматичното отказване на основния двигател, и той на практика не изпълнява мисията си и вместо 8 денонощия, продължава 1 денонощие, 23 часа 1 минута и 6 секунди. Но за щастие екипажът, разминал се на косъм от фаталния край, се приземява успешно.
Първият български космонавт става Герой на Съветския съюз и Герой на Народна република България, но на Рукавишников е присвоено само званието Герой на НРБ. Причината са съществуващото в съветските години правило, че на космонавтите „Златни звезди“ и Герой на Съветския съюз може да им бъдат връчени само за първите им два полета, а последващите космически пътешествия са отбелязвани само с орден „Ленин“. В случая Николай Рукавишников вече два пъти е бил Герой на СССР и става така, че неговият най-героичен и уникален полет не бива отбелязан с най-висшето звание на страната.
Драмата със „Съюз 33“ не отказва нито съветския, нито българския космонавт от желанието още веднъж да летят в космоса, но на никой от тях двамата това не се отдава. Георги Иванов участва в избора за втория съветско-български полет, но в крайна сметка излита Александър Александров. След излизането си от отряда на космонавтите Рукавишников дълги години работи в НПО „Енергия“ и оглавява Федерацията по космонавтика на СССР и Русия. Той умира през 2002 г. на 70-годишна възраст.
След космическия полет Георги Иванов продължава воинската си служба, бива инспектор в българските ВВС, избран е за депутат във Великото народно събрание, а в началото на 90-те години на миналия век взима участие в създаването на частната авиокомпания „Еър София“, бивайки неин изпълнителен директор. По-късно първият български космонавт участва в благотворителни проекти и се занимава с частен бизнес и популяризирането на голфа в България.
