Вижте още някои любопитни факти, съпътстващи работата му
Автор: Десант
В началото на 1879 г. току-що освободена България прави първите си стъпки като автономна държава. И най-важната от тях е свикването на Учредително събрание, което да приеме основен закон – Конституция, което става на 16 април с.г.
Като приема своя Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае съдбините си.
Ето и някои любопитни факти, съпътстващи работата на Учредителното събрание:
Освен с изготвянето и гласуването на Конституцията, Велико Търново през тези дни е било заето и с някои светски прояви. Общо взето, цялото събитие е било възприемано като повод за празнуване и забавление.
На откриването на Учредителното събрание като специални гости са поканени първия български драматург, духовник и политик, Васил Друмев и великия архитект Колю Фичето.
Звънецът, който първият председател на български парламент Екзарх Антим I използва по време на заседания, за да въдворява ред, е скъпоценна антика от XV век, изработена в Персия. Той е от медна сплав и се отличава с филигранна изработка.
В основата на дръжката му е гравиран следният стих: "Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене." Светинята се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Ето как един от участниците си спомня деня на откриване на Народното събрание: „…на всяка крачка, на всяка уличка димеше скара, лееше се червено лясковско вино. Вечер в кръчмите и хановете беше новий Вавилон от речи, песни, викове и декларации. Млада България ликуваше и тържествуваше.“
Докато тече Учредителното събрание, излиза първия хумористичен вестник след Освобождението – „Остен“ на Петко Славейков.
По време на заседанията е създаден първият военен духов оркестър на България. Негов диригент е чешкият музикант Йозеф Хохола. Всички музиканти в оркестъра също са чехи. Те пристигат в Свищов с кораб по Дунав и пътуват до Търново с конски каруци. По това време пътуването от Свищов до Велико Търново е отнемало четири дни.
По време на Учредителното събрание се провежда и първото модно ревю в България. То е организирано от русенката Евдокия Антонова, която изкупила сценичните костюми на букурещкия театър „Виктория“, за да ги представи пред търновското общество.
Истина е, че по това време никой не си е и помислял да допусне жените да гласуват, но първият политически салон в България е организиран именно от жена – г-жа Венетия Сарафиди, във Велико Търново. В къщата й, украсена с полилеи от венециански кристал и картини на художници от Флоренция, са нощували и княз Дондуков, и новоизбраният княз Александър Батенберг.
Част от културната програма на депутатите е било представлението на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев, изиграна от читалищни дейци от Търново в присъствието на автора.
Търновската градска община била отговорна за създаването на организацията за работа на народните представители и се справила забележително добре. Градският съвет организирал и плащал настаняването и храненето на депутатите. Било решено разходите на представител да се ограничат в 25 франка. Това било достатъчно за нощувки, закуска, обяд и вечеря.
Ето от какво се състоял обядът на представителите според тогавашните документи: „Супа, риба, месо печено и салата, сладки неща и кафе“.
