На 16 април преди 140 години е приета Търновската конституция – първият законодателен акт на страната ни след освобождението й от турско робство. Тя е изработена в демократичен дух и разкрива политическата зрялост на народа ни от този период. Нейните създатели са избрани пряко от народа народни представители, назначени административни и съдебни дейци и представители на сдружения и обществени организации.
Проектът на Основния закон на Княжеството е създаден от видния руски юрист С. Лукиянов, като за целта са използувани действуващите конституции на Сърбия и на Румъния.
Първоначално проектоконституцията дава на бъдещия княз широки правомощия, а на Народното събрание само правото да обсъжда законопроектите и бюджета на страната. Предвижда се да има Държавен съвет, който да изпълнява функциите на Горна камара. Прокламира се принципът на равенство на гражданите пред закона и правото на частна собственост.
В този си вид Основният закон е изпратен за одобрение в Русия, където са направени редица изменения и допълнения, в резултат на които бъдещата конституция получава значително по либерален вид.
Според новия проект на Народното събрание се дават значително по-големи права – то може да обсъжда и приема законите и бюджета на страната.
През януари 1879 г. проектоконституцията е изпратена на княз А. М. Дондуков-Корсаков, а в началото на следващия месец той я внася в Учредителното събрание. В речта си при откриването му руският императорски комисар заявява, че проектът на Основния закон е програма, която трябва да улесни работата на народните представители при изработване конституцията на Княжеството.
Обсъждането на представения документ продължава около два месеца, като се разгаря ожесточена борба мужду обособилите се течения – консервативно и либерално. Най-големи спорове сред депутатите предизвикват въпросите за формата на държавно управление в България и за правомощията на бъдещия княз.
Консерваторите се застъпват за по-големи права на държавния глава и за създаване на двукамарен парламент. Тяхното предложение обаче среща острата реакция на либералите и тъй като те са по-многобройни не допускат приемането му от Учредителното събрание. В резултат на решителната им намеса Търновската конституция става една от най-демократичните и либерални за своето време.
В чл. 4 от Основния закон на Княжество България се посочва, че страната ни е наследствена конституционна монархия с народно представителство, т.е. парламентарна демокрация, а князът е върховен началник на въоръжените сили, както в мирно така и във военно време. Законодателната власт принадлежи едновременно на монарха и на Народното събрание.
В чл. 47 се уточнява, че държавният глава може да законодателствува само при наличието на външна или вътрешна опасност, при което няма възможност да се свика Парламента. В този случай се издават Наредби-закони от българския владетел под общата отговорност на Министерския съвет, като те се одобряват още при първото свикване на Народното събрание. На княза е дадено правото да свиква и разпуска Парламента, да утвърждава претите от него закони, да назначава правителството и т.н.
Търновската конституция не допуска монархът да бъде държавен глава едновременно и на друга страна. Той не може да дава амнистия на осъдени лица без това да е санкционирано от Народното събрание. Забранено е помилването от княза на министри, които са осъдени за нарушаване конституцията на страната. Посочено е, че при отсъствие на държавния глава от България негов наместник става Министерският съвет.
Според Търновската конституция Обикновенното Народно Събрание (ОНС) обсъжда и приема законите на страната, а също и бюджета и. То има право да упражнява контрол над изпълнителната власт и може във всеки един момент да гласува недоверие на правителството. Велико Народно Събрание (ВНС) се предвижда да се свиква при избор на български княз, при изменение на някои членове от Основния закон, а също при териториални промени или при обявяване на война.
По отношение на българските граждани се посочва, че всички са равни пред законите на страната (чл.57), като е забранено разделянето на съсловия и не се допуска съществуването на благороднически титли.
Според конституцията е забранена търговията с хора (чл.61), като се уточнява, че всеки роб става свободен щом стъпи на българска територия. Забранено е наказание без влязла в сила присъда и се прокламира, че не могат да се налагат санкции, които не са предвидени в законите на Княжеството (чл.73 и чл.75).
Конституцията на България предвижда запазване тайната на кореспонденцията, като за неспазването на този член се налага наказание по специален закон.
Според Търновската конституция първоначалното образование е задължително и безплатно за всички поданици на Княжеството, имайки се предвид и малцинствата. Прокламира се принципът за свобода на словото и печата, а също и на събранията. Забранява се всякаква цензура и не се изисква никакъв залог от издателя или от печатаря. Този текст е от голямо значение за изграждането на свободно обществено мнение в България.
По отношение на избирателното право избирателите трябва да са навършили 21 години, а кандидатите за народни представители е необходимо да са на 30, като и при двата случая се изискват граждански и политически права, а верски, имуществен, съсловен и образователен ценз не е необходим.
Съгласно Конституцията избирането на депутати става чрез свободно, тайно и пряко гласуване. На народните избраници се гарантира пълна свобода при обсъждане нуждите на страната. Те имат право да отправят питания към министрите и последните са длъжни да отговарят на тях. По този начин е предвидено Парламентът да упражнява контрол върху изпълнителната власт.
На Народното събрание е предоставена законодателна инициатива, като предложенията трябва да са подписани най-малко от 1/3 от депутатите, а параграф 118 изисква князът да подписва по време на сесия вземаните решения от събранието.
Във връзка с държавните имоти чл.51 от конституцията постановява,че те са собственост на българското Княжество и с тях не могат да се разпореждат нито князът, нито неговите роднини. По този начин се поставя преграда между държавата и монарха.
Приетата в Търново конституция е една от най-демократичните за своето време, отговаряща напълно на нуждите на току-що освободената ни родина. Впоследствие някои от членовете и претърпяват сериозни изменения, но въпреки това тя запазва своя характер. Търновската конституция просъществува в периода 1879-1947 г., когато е отменена от установилата се в страната комунистическа диктатура и е заменена с Конституция на Народна република България.
