Великденска веда от Подгорието

Автор: Димитър Тренчев

„Христос Воскресе“ – така поздравила Мария-Магдалена римския император Тиберий и му поднесла възкресно яйце – червено, като кръвта на Спасителя и символизиращо Възкресението му и вечния живот…

Тази е най-популярната притча за произхода на общохристиянската традиция да се боядисват червени яйца, с които взаимно да се даряваме в дните на Христовото Възкресение.

Макар и с не така стриктно спазвани ритуали, традицията и днес е жива във всички селища на Пиринска Македония и в частност на Подгорието – осемте петрички села, които опасват като жива огърлица северната снага на Беласица планина.

Подгорието е и един от районите – и в Пиринска Македония, и в цялото българско етническо землище, където и до днес, освен празнични се боядисват и поменални яйца.

Празничните яйца и днес се боядисват преди изгрев слънце, най-често на Велики четвъртък и затова е наричан в Подгорието „Цравен четвръток“, а по-рядко на Велика събота, но пак преди слънчевия изгрев.

Някога празничните яйца се боядисвали поне по едно на член от семейството. Плюс още три – едно за иконата на Божията Майка в домашния олтар, второто било дар за храма, а третото било предназначено за семейната великденска погача, наричана в Подгорието „кукуляк“. Тази сладка пита с червено яйце в средата са я месили и пекли на Светла събота (първата събота след Великден, б.а.) и е старият български аналог на съвременния чуждоземен козунак.

Първите празнични яйца задължително са ги боядисвали в червено, чиято цветова гама е варирала, според личните предпочитания и възможности. Тъмночервеният цвят предците ни са получавали от изсушени коренови кори на дървесния вид Мъждрян, наричан в Подгорието „Шишкодрян“.

Кореновите кори на „Шишкодряна“ ги обелвали наесен, но ги използвали чак на втората година, защото използвани преди това, боядисвали в черно. А светлочервената боя, се извличала от кората на дървесния вид елша, наричан в Подгорието „ехла“.

От природни багрила се получавали и други цветове.

Яйцата добивали медно-кафяв цвят, когато ги изварявали в смес от сухи листа на плодната дюля, наричана в Подгорието „дюна“ и още „гюна“, люспи от кромид лук и географски лишей, известен в Подгорието като „каменич“.

Оранжеви ставали яйцата, изварени в цветовете на билката „друмка“, както в Подгорието се нарича жълтото подрумниче. А изварени в цветовете на билката „ралица“, яйцата ставали светлозелени. И тъмнозелени – когато към цветовете й се добавяли и стъблата. А когато към цялата тази смес, сипвали и стипца (слабокисел талиево-алуминиев сулфат), яйцата ставали сини.

Самобитна е и техниката за шарене на яйца със свежи листенца и цветчета. С тях „облепяли“ суровото яйце и го увивали стегнато, подобно на пашкул, в предварително накисната „лупка“ – обвивката на царевичния кочан– и връзвали в двата края. Днес скъсаният дамски чорапогащник е заменил „лупката“.

Повитите яйца ги подреждали на един ред в подходящ съд върху „легло“ от стръкове, цветове или кори на растението, даващо предпочитания природен цвят.

Заливали яйцата със студена вода и ги сварявали. След изстиване развързвали обвивката и върху яйцето оставали в негатив изображенията на апликираните листенца и цветчета. Тази технология на шарене, поддържана от упорити ентусиасти и днес все още мъждука из селата на Подгорието.

За съжаление, още в средата на миналия век, от великденските трапези в този район на родината ни са изчезнали т.нар. „мравкини яйца“ – яйца, поставени в мравуняк и нашарени от мравчената киселина с неръкотворни и неподражаеми плетеници.

В нощта срещу Велики четвъртък подевката (порасналата мома, б.а.) на семейството постилала под плодно дърво в градината или в двора неизползван чисто бял месал. Върху него в зората на Велики четвъртък стопанката полагала първите боядисани три празнични червени яйца – там „да пречекат Великдену“.

А щом се покажело слънцето, стопанката се връщала в градината, прекръствала се три пъти, натривала челото си с червено яйце и обърната на изток поздравявала и си пожелавала „Добре дошъл, Дедо Великден. Дай ми да съм бела като месальо и цръвена като яйцето.“ После със същия поздрав и със същото пожелание, в същия порядък на повторение, потривала челата и на цялото си домочадие, започвайки по старшинство от стопанина.

Накрая с кръстен знак пред домашния олтар с новото яйце стопанката заменяла старото. Него на Светъл четвъртък (първият след Великден, б.а.) стопанинът заравял в нивата, за да я пази от градушка, пожари и „мамници“ – зли магьосници, които примамвали берекета на нивата в своите ниви.

Подевката пък прибирала „преспалия“ месал и покривала с него кюпа (неголяма глинена делва без дръжки) с вече сложения да втаса нов квас. С него на Велика събота замесвали новия хляб, „пляскудите“– намазани с мед странично сплеснати малки, кръгли питки и семейния „кукуляк“.

Традиция, която и до днес битува в Подгорието, е на Светла събота пак преди изгрев слънце да се боядисват поменалните яйца. От тях по едно се оставя на гроба на поминалите се сродници, а останалите яйца, се раздават за упокой на душите им на случайно срещнатите из гробищата посетители.

И някога, и днес колко поменални яйца ще се боядисат зависи от броя на споминалите се сродници и най-вече от финансовите възможности на наследниците им да почетат паметта им.  Но задължителният брой на поменалните яйца е бил и до днес е, „чифт“ – четен брой.

Традиционните техники за боядисване и шарене на яйца от Подгорието са съизмерими с тези от останалите фолклорни области от българското етническо землище. А че не са национално известни, като някои от тях, е наш  общоподгорски непростен грях.

В категории: Традиции , Добри Вести