Александър Гиргинов не издържа на мъченията в Белене
30 Април 2019, Вторник
Петър Дертлиев подписва смъртният му акт
Автор: Атанас Коев
На 29 април се навършиха 140 години от рождението на Александър Гиргинов – виден български политически и държавен деец, юрист и публицист, един от лидерите на Демократическата партия. Той е сред водачите на опозицията срещу установяващата се комунистическа диктатура у нас след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.
Гиргинов е роден в старопрестолно Търново на 29 април 1879 г., като първоначално учи в родния си град, където завършва Търновската мъжка гимназия. След това заминава за Германия да следва право в Лайпцигския университет. Дипломира се като юрист през 1901 г. и се завръща в България.
В началото на ХХ век Александър Гиргинов се включва дейно в обществено-политическия живот на страната, влизайки в редовете на Демократическата партия. Постепенно търновският политик се утвърждава като един от лидерите на демократите.
За пръв път той е избран за народен представител през 1908 г. в Четиринадесетото ОНС, а след това от 1913 до 1934 г. без прекъсване е последователно депутат от Шестнадесетото до Двадесет и третото ОНС.
След Деветоюнския преврат от 1923 г., когато е свалено от власт правителството на Александър Стамболийски, Гиргинов влиза в редовете на Демократическия сговор, но през 1924 г. го напуска и отново продължава дейността си като функционер на Демократическата партия. Постепенно става близък другар и сподвижник на водачите на партията Александър Малинов и Никола Мушанов.
Когато през 1931 г. сговористкото правителство на Андрей Ляпчев пада от власт и се установява управление на коалицията Народен блок, търновският политик е включен в кабинета на Александър Малинов като министър на финансите. В следващите кабинети на блока, оглавявани от Никола Мушанов, Гиргинов е назначен за министър на вътрешните работи и народното здраве.
Като вътрешен министър той внася в Народното събрание законопроекта за ограничаване на печата, който впоследствие е приет от депутатите.
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. правителството на Народния блок, начело с Никола Мушанов, е свалено от власт и Гиргинов минава в опозиция. Той се обявява за запазване неутралитета на България във Втората световна война, като се противопоставя открито на икономическото и политическото обвързване на страната ни с държавите от хитлеристката ос и най-вече с Германия.
Когато на 2 септември 1944 г. се съставя правителството на Константин Муравиев, търновският политик е включен в кабинета като министър на финансите, както и временно управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда.
След Деветосптемврийския преврат Александър Гиргинов е арестуван от отечественофронтовската власт заради участието си в Муравиевото правителство и е осъден от т.нар. Народен съд на една година лишаване от свобода, като са му отнети и гражданските права. Той излежава присъдата си и когато излиза от затвора, участва във възобновяване дейността на Демократическата партия, като от 1946 г. става и редактор на партийния орган вестник „Знаме“, където разобличава безчинствата и жестокостите на комунистите и призовава за обединение на опозиционните сили в страната.
Заради отрицателното му отношение към отечественофронтовското правителство търновският политик и държавник отново е арестуван и съден от комунистическия режим. Той излежава присъдата си в лагера на остров Пресин (Белене), където е подложен на физически и психически тормоз от затворническите власти, в резултат, на което умира през 1953 г. на 74-годишна възраст.
След демократичните промени у нас Александър Гиргинов е реабилитиран посмъртно с решение №172 на Върховния съд на Република България от 26 август 1996 г.
Бележка на редакцията: Актът за смъртта на Александър Гиргинов е написан ръкописно от д-р Петър Дертлиев, който по това време е затворник-лекар при първи обект на затворническо общежитие в с. Белене. Той констатира, че лицето е починало на 1 октомври 1953 г. в 15,45 часа.
