Българският манастир в Атон „Св. Георги Зограф“, известен и като Зографски манастир, отбелязва своята 1100-годишна история. Макар и да не е от най-големите и най-богати обители, той е един от най-посещаваните в Света гора.
Според легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година.
Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес се съхранява в главната съборна черква.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед" и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги". Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в литийни шествия извън манастира.
Това е изключителна икона, в която наситените, удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги, подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Сегашните Зографски старци пристигат в манастира през периода 1970-1980 г. Те намират светата обител в доста занемарено състояние - с много разрушени сгради, без път до пристанището и малобройно братство от няколко престарели и болни монаси. Доходите на манастира идват от продажба на дървени въглища и минималната помощ, изплащана от Гръцката държава, и едва стигат за издръжката му.
С много усилия те успяват да издигнат една сграда върху манастирски имот в Солун, а с наемите, които получават от нея, построяват втора. Постепенно от двете сгради започват да постъпват средства, приходите се заделят и започва период на възстановителни работи.
По времето на игумена архимандрит Евтимий (+1994 г.) се извършва частичен ремонт на болницата, фурната, западното крило и игуменарницата, келията „Св. Никола“, „Св. вмчк Георги“, „Потитира“, църквата на „Херово“, гробищната църква. Поправя се пътят от пристанището до манастира, обзавежда се малък дърводелски цех, закупуват се трактор, джип и др.
Последните строителни работи, които се извършват, са възстановяване на старата магерница (1997 г.), на изгорялото Южно крило (1999 г.), на помещенията за гости, ремонт на параклиса „Св. Козма“, църквата „Св. Георги“ и др.
В мощехранителницата на Зографския манастир се намират светини, събирани в продължение на десет века. Тук има част от Честния и Животворящ Господен Кръст и свети мощи на св. вмчк Георги, св. Теодосий, св. вмчк Никита, св. Марина, свщмчк Харалампий, св. Матрона Хиоска, св. 26 Зографски мъченици, св. Козма и Дамян, св. Кир и Иоан, свщмчк Антипа, св. Василий Велики, св. архидякон Стефан, св. ап. Филип, св. Иоан Кукузел, св. Иоан Златоуст, св. мчк Прокопий, св. мчк Варлаам, св. ап. и евангелист Матей, св. Евтимий Цариградски, св. Яков Персянин, св. ап. Андрей Първозвани, св. Иоан Милостиви, св. Власий, св. Анастасия, св. Поликарп Смирненски, св. Теодор Тирон, св. Модест и др.
Една от забележителностите на Зографския манастир е библиотеката му. Обителта е била оживено книжовно средище през цялото време на своето съществуване. В библиотеката са съхранени множество ръкописи от ранното средновековие: грамоти, царски писма, богослужебни книги, сборници с църковни песнопения. Една от ценните книги, намиращи с е в библиотеката, е „История славянобългарска“ на преп. Паисий Хилендарски.
