Популярната снимка с Егоров и Кантария е фалшива възстановка, снимана чак на 3 май на разчистен терен
Автор: Борис Цветанов
Известното в цял свят побиване на Знаме на победата на купола на Райхстага от Егоров и Кантария е една от най-големите мистификации в света. Това не само не е истина, но е и фалшива възстановка, снимана чак на 3 май на разчистен терен.
Истинските бойци, побили знамена на победата, са четирима войници от Червената армия, но поради това че са етнически българи, маршал Жуков отказва да се признаят заслугите им.
Дори едно от знамената е снимано навръх 30 април 1945 г. от самолет и обикаля световните вестници веднага, но впоследствие всичко е забравено и фалшифицирано.
Пред Райхстага са воювали и други етнически българи, по стените му се подписват като победители българите от Казан майор Хамидулин, майор Малишкин, Халиков и жената военен летец Магуба Сирталова.
Най-големия герой на щурма със знаме в ръка е Гази Загитов, боец от една от другите Българии – Башкирска ССР. Заедно с капитан Маков и сержантите Лисименко и Бобров той си пробива път с автомат, пистолет и бомби, светейки си с фенерче, като първо побива знаме на входа на Райхстага и стига с бой до купола, където побива знамето, пазено завито около тялото си в короната на статуята Германия.
Загитов е вече герой, кавалер на орден Слава и два медала за храброст, войскови разузнавач, пленил предния ден десет есесовци. До сутринта охранява знамето, ранен е четири пъти като единия път куршума минава на милиметри от сърцето. Представен за награда за орден Победа, маршал Жуков, научавайки че е етнически българин, отсича „Стига му Червено знаме”…
Иначе знамето на Загитов е снимано от военния кореспондент Виктор Тьомин и то е което обикаля своевременно свитовната преса, но след измислената инсценировка на 3 май с побиване знамето от Егоров и Кантария всичко е забравено. В действителност Егоров и Кантария побиват знаме 30 часа след Загитов, като са тикани от командира си да качат байрака по вече разчистен терен.
За Загитов днес има написан роман, а в Казан е издигнат негов паметник, в Музея на славата в Башкирия пък има фотография на фрагмент от стената на Райстага с неговия подпис.
Той загива нелепо през 1953 г. прегазен от камион.
В книгата си „Бойци зад кулисите“ писателят историк Булат Хамидулин от най-българския град Казан описва подвига на Пахимджан Кошкарбаев кавалер на два ордена за храброст и медали за смелост, побил знаме на върха на Райхстага 14,25 часа на 30 април.
Той е и този който знаем от постановката с побиване знамето уж от Егоров и Кантария на 3 май.
Заедно с Кошкарбаев е рамо до рамо Григорий Булатов от град Киров. Последният ще прекара година и половина в каторга където всички ще го наричат Гришата Райстага.
Реабилитиран, служил известно време в Берлин, връщайки се в Москва и заедно събрали се с Кошкарбаев били открити от Кантария, който плакал на раменете им и извинявайки се обяснявал че подвига му, неговия и на Егоров бил измислен от самия Сталин.
Съдбата на Булатов е трагична – намерен е „самообесил” се в тоалетната. Не е водено разследване, но неговите приятели били на мнение, че някой му е „помогнал”…
Още две момчета, за които вече не може да има и капка съмнение за българския им произход, издигат знаме на победата над Райхстага.
Това са Михаил Стоев и Кольо Петков.
Те са внуци на български заселници в село Видимо, Молдова. Воювали са от 1943 г., като са преминали школа за сержанти и са били войскови разузнавачи. Те побиват знаме на победата в 11 часа на 1 май.
Много след тях на същото място пристигат Егоров и Кантария.
Не е известно с абсолютна достоверност кое от всичките знамена е откарано в Москва със самолет Ли 2 на 20 юни 1945 г. То предвожда полковете на Парада на победата на 24 юни 1945 г.
