Гост на „Капелатите преживявания“ ще е дъщерята на придворния шапкар на цар Борис III Стефанка Станчева
Автор: Десант
Под надслов „Везувий или как вулканът стана символ на шапката“ шуменското общинско предприятие „Туризъм, публични прояви и атракции” организира „Капелати преживявания“, в които на фокус ще са шапките и историята на шапкарството в Града под Илчов баир.
Поканата на организаторите е отправена към „кокони и франтове, нагиздили глави помъдрели с шапки старинни и капели“, които да се съберат на 17 май от 17 до 19 ч. в двора на Среброва къща на ул. „Цар Освободител“ № 156. Компания на соарето ще им прави дъщерята на придворния шапкар на цар Борис III Стефанка Станчева.
Приканват се присъстващите да изровят от семейния си гардероб и нафталина старите шапки и във вихъра на шуменския „Везувий“ да запечатат на кадро „капелатия“ спомен, като ще имат възможност и да разкажат историята на въпросните произведения на шапкарството.
Организаторите разказват, че през първите десетилетия на ХХ век шуменци от заможните фамилии обръщали все по-голямо внимание на навлизащата европейска мода. Гардеробът им се състоял от облекло с различно предназначение - за гости, за разходка в парка, за обяд, за вечеря и за танци, като задължителен атрибут в него бил шапката. Модните тенденции навлизат в града под Илчов баир чрез чуждоземски списания.
Дамските шапки, изработвани с вдъхновение и големи усилия, представлявали малки произведения на изкуството. С големи периферии като камбана, тюрбани или барети те били измайсторявани ръчно от слама или филц, декорирани с пера, пандели, брошки и цветя.
При мъжете шапките били признак на обществено положение. Хората от висшето общество носели цилиндри. Търговците и занаятчиите пък - бомбета или шапки от филц тип „Борсалино” през зимата и „Гарсонетки” през лятото. А работниците и селяните нахлузвали каскети.
