Генерал Кирил Косев – един боец, неудобен за всяка власт

Автор: Борис Цветанов

„Българската армия беше най-боеспособната в целия социалистически  лагер след Червената армия. България, а не ГДР бе най-проспериращата държава в СИВ.

Ние изградихме за периода 1949-1989 г. три земеделски предвоенни Българии и 12 индустриални. Това, което създадохме, беше 100 пъти повече от   онова, което капиталистическа България създаде от Освобождението до Девети септември.

Имаше големи грешки, имаше и големи престъпления. БКП сбърка като не излезе пред народа с покаяние. Цял живот воювах с полуграмотните членове на ЦК на БКП, на Политбюро и дори със самия Тодор Живков“.

Това сподели в разговор с мен през 2002 г. генерал Кирил Косев, от чието рождение на 27 май се навършиха 100 години. Започвайки от 1943 г. със смъртна присъда чрез обесване до края на дългия си 97-годишен почтен живот, той бе неудобен за всяка власт.

Беше един от най-очарователните хора, които познавах. Беше от ония, за които Сара Бернар казваше, че стареят като катедрали. При толкова удари на съдбата, които беше получавал непрекъснато (без да говорим за четирите му смъртни присъди), всеки друг на негово място би остарявал като галош.

Спасил се по чудо в годините на преследването врага с партиен билет, обвинен в шпионаж, изключен от Партията, реабилитиран, възпитаник на военната академия в СССР, след шеметна военна кариера позорно уволнен, разжалван от президентското недоразумение Желю Желев на редник, той остана почтен, обичащ България и следваше девиза си: „Гвардията умира, но не се предава“.
   
Кирил Косев е роден на 27 май 1919 г. в румънския град Сибиу, в семейство на български градинари. Скоро след раждането му родителите му се връщат в родната Долна Оряховица.

Следват РМС, БКП, смъртна присъда „за създаване в поделенията групи на забранената БКП”, партизанин, командир на партизански отряд, участник в Отечествената война като заместник-командир на Трети Свищовски пехотен полк…
    
След войната иска да учи философия, но военният министър го изпраща във  военното разузнаване. Там работи до 1947 г., когато влиза в конфликт с пристигналия по московски работи заместник народен комисар НКВД, строител на Смерш (от „смерт шпионам"/„смърт на шпионите") Виктор Абакумов – той е в дъното на процеса срещу Трайчо Костов и изпраща 4030 съветски войници, които да се противопоставят на евентуален отпор на трайчовисти. Абакумов дори стига до там да опре пистолет в слепоочието на Кирил Косев и заповед да подпише резолюция в ущърб на България, на което той отговаря, че може да се подчини, ако е в Москва, но не и  София.

От лапите на касапите от ДС го спасява военният министър Георги Дамянов, като го изпраща във военната академия „Фрунзе” в Москва.

Едва завърнал се през 1949 г. от там, той отново е оклеветен и арестуван, обвинен в шпионаж за Англия и Югославия, изключен от БКП, което в онова време си е равностойно на смъртна присъда. Четири години по-късно комисията за разследване злоупотребите по време на търсене враг с партиен билет излиза със заключение, че „всички обвинени срещу Кирил Косев са неоснователни и злонамерени” и генералът е напълно реабилитиран.

Следва главоломна кариера: в периода 1960-1966 г. е командир на Трета армия, а от 1966 г. до 1971 г. е заместник-министър на народната отбрана. Като такъв през 1969 г. извършва бойно учение с пуск на оперативно-тактически ракети – единствения пуск на това оръжие извън територията на СССР. Ръководеното от него бойно учение се извършва в странджанското село Ясна поляна като военното разузнаване нарочно си затваря очите, за да бъде наблюдавано от турски шпиони.
    
Без да са спирали доносите срещу него, след това учение дори в Политбюро вече решават, че генерал Кирил Косев има прекалено много власт в ръцете си и след известно време, прекарано като заместник-министър, е изпратен в престижната, но не даваща никаква реална власт длъжност началник на Главно политическо управление на народната армия.
    
През 1984 г. дори и това се вижда малко на фараоните от ЦК на БКП и на 1 януари 1984 г. Добри Джуров му връчва заповед за 30 минути да напусне завинаги сградата на Министерството на отбраната, при нарушение ще бъде арестуван.

Няма никакви обяснения. Разбира се можем да ги намерим в многобройните му конфликти с големци. На едно партийно събрание например, Боян Българанов – секретар на ЦК на БКП, когото Кирил Косев в един разговор с мен нарече „малоумен демагог”, заявява, че Партията, това е Тодор Живков и че България, това е Тодор Живков, Косев става и възразява: „БКП, това са нейните членове, а българският народ – това е България!”. Българанов едва не припада, разкрещявайки се: „Ей сега ще те пратя в затвора и после на въжето!”.
    
Чашата вероятно е преляла в сблъсък със секретаря на ЦК Стоян Михайлов, който му казва по повод негови публикации в „Народна армия”: „Нямаш право да критикуваш”. Това става месеци преди безпрецедентното му уволняване от Джуров.

Ние не можем да изредим многобройните опити Кирил Косев да бъде оклеветен, унизен – генерал Минчо Цонев прави фалшиви лекарски протоколи, за да го изкара негоден за служба в БНА, генерал Стоян Гърков го оклеветява в антипартийна дейност и още, и още...

Между другото, фалшификациите и на Цонев, и на Гърков са разобличени и двамата са позорно уволнени.

Осем пъти се е изправял генералът за клевети пред Тодор Живков и отделно още три пъти лично пред Първия за директни  критики по негов адрес. Въпреки всичко Живков си остава докрай с добри впечатления от него и дори винаги се майтапи: „Натрупват се, Кириле, против тебе количествени натрупвания – ха – ха – ха! ”.

След уволнението си Кирил Косев – вече генерал-полковник от запаса, не сви  знамената, а започна да се занимава с научноизследователска дейност. Двете му книги за Балканската и Междусъюзническата война: „Подвигът“ и „Подбудите”, са истинска класика в жанра. Написа и други изследвания, образец на историческа прецизност.
     
След Десети ноември отново трябваше да преживее унижения от разпасалите се лъжедемократи.

Президентското недоразумение Желю Желев отне генералското звание и го разжалва на редник, нещо което си е за Гинес – няма никакви законови основания, противоуставно е и на всичко отгоре е противоконституционно. Всички опити да бъде реабилитиран удрят на камък и при Петър Стоянов, и при Георги Първанов, въпреки че за него се застъпват трима военни министри.
     
Можем да потърсим някакъв отговор в злобарството на Желю Желев. Това е благодарността на храненото куче от пословицата. Генерал Кирил Косев се познава добре с тъста на бъдещия президент и веднъж гостува на Желев в родното му село Веселиново.

Като  вижда страдалеца, изгонен от университета, връщайки се в София, убеждава Тодор Павлов „момчето до бъде върнато в столицата, способно е”. Но скоро влиза в конфликт – Желев, търкайки се около Людмила Живкова, я убеждава Комитета за култура да обсеби армейските културни институти под своя покрив – а това са печатница, вестници, списания, алманаси, киностудия, театър, издателство... Кирил Косев стига до Станко Тодоров, тогава министър-председател, със заявяването, че следващата крачка е Тодор Живков и успява да спаси институцията.

Генерал-полковникът (такъв си остана за всички, въпреки разжалването  му в редник) изживя достойно своя почти век.

В категории: Добри Вести