Изложбата „Песента на дървото“ представя в Пазарджик народните музикални инструменти
Автор: Десант
Изложбата „Песента на дървото“ представя народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.), както и такива, станали популярни в нашия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). Тя е дело на пловдивския Регионален етнографски музей и сега гостува в Етнографската експозиция на Регионален исторически музей – Пазарджик.
В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан. В новозаселените градски махали отначало хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика. Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа.
Така в крайдунавските градове, към средата на ХІХ в., се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живели и учили в чужбина.
След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни.
Каква е „песента“ на дървото? Старите българи казват: „От всяко дърво свирка не става“. За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили.
В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живели „герои“ от делника на българина.
Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България.
Изложбата ще може да бъде разгледана в пазарджишкия музей до 7 септември.
