При откриването й през миналото лято от проф. Константин Тотев бяха събрани 16 000 фрагмента от фреските на храма
Автор: Десант
Парче по парче, като нареждане на пъзел, благодарение на упорития труд на доц. д-р Диана Тотева от отдел „Християнско изкуство” в Регионалния исторически музей - Велико Търново вече са почти възстановени два големи стенописа от църква № 23 на Трапезица, открита миналото лято от проф. Константин Тотев, ръководител на от великотърновския филиал на НАИМ-БАН.
Това са сцените „Сретение Господне” и „Успение Богородично”. Въпреки че все още има липсващи фрагменти, и на този етап могат да се разпознаят различни фигури от богатите фрески, украсявали някога старинния храм.
Общо от украсата му археолозите събраха 16 000 малки парчета. Те са убедени, че това е най-пищно стенописаната църква на старопрестолния хълм.
Засега сглобената сцена „Успение Богородично” е с широчина 2,60 – 2,70 метра и височина 1,20 метра. Тя се работи успоредно с другата - „Сретение Господне”.
„Докато човек се ориентира на каква точно сцена попада, минава също много време. Трябва да си призная, че при „Успение Богородично”, пък и при другата, на два-три пъти трябваше да си сменям концепцията, защото си въобразявах, че попадам на едно изображение, после се оказва, че е съвсем друго”, споделя пред regnews.net Диана Тотева.
Според нея сцената заемала площта на цялата западна стена на наоса на църквата като втори регистър, където й е мястото по канон.
Сцената „Успение Богородично” изобразява поклонението на апостолите пред мъртвата Божия майка. При конкретната композиция на преден план ниско долу е ложето с мъртвата Богородица, зад нея е фигура в мандорла (елипсовидна форма, в която фигурата се разполага като в балон ) – изображение на Христос, който държи мъничка фигура, символизираща душата на Божията майка. Около одъра на мъртвата Богородица са разположени апостолите – по 6 от двете страни. Засега в този стенопис си личат 5 от тях, но несглобените парчета са намерени и ще бъдат положени на местата им. Появяват се и две изображения на архиереи, които също участват в това поклонение.
Част от възстановената сцена „Успение Богородично”
„Изключително драматична композиция, в случая показваща и завидни умения на самия художник. Живописта в църква № 23 е от първите десетилетия на XIV век. И в двете сцени, където е запазен живописният слой, школата си личи. Това е образец на т. н. Палеологова живопис, при която фигурите са доста издължени и раздвижени, динамични. Възходът на този стил на Палеолозите е след 1261 г., когато Константинопол е освободен от господството на латините и се характеризира с връщане на интереса към античните ценности”, уточнява доц. Тотева.
„Сретение Господне” е с размери 1,10 мета на 1 метър. Тя е от втори регистър и е била в югозападната част на наоса на църквата. Сцената по начало представлява момента, когато Христос е въведен в храма от св. Симеон, наречен Богоприимец, защото той го поема от Богородица. На конкретния стенопис неговата фигура е налице – най-крайната вдясно. Вижда се и част от фигурата на Христос, облечен в туника, личи и босото му краче. Богородица също се е разкрила под вещата работа на реставраторите – очертани са нейният нимб, ръката й, насочена към Христос. Богородица е втората централна фигура в тази композиция.
Част от възстановената сцена „Сретение Господне”
Доц. Тотева е убедена, че е напълно възможно да се съберат още поне 5-6 сцени.
Друг интересен момент е, че в абсидата на църквата излезли изключително много свитъци, които държат самите архиереи. Част от тях са с текстове, все още неразчетени, защото всичко е фрагментарно, но все пак се събират цели редове. Буквите са в доста добро състояние и четивни. Тъй като тези текстове са подчинени на канона и имат стандарт, лесно могат да се открият техни прототипи и да се узнае какво е написано.
Интересна е техниката на средновековните зографи на търновските църкви. Те полагали първо една цветна охрова подложка, върху която се очертавали графиите на бъдещата рисунка. Тези контури се правели върху все още мократа мазилка и така стават изключително здрави. От там насетне живописта се изгражда върху сухата стена, но това доработване на сухо е доста по-нетрайно, уточнява още Диана Тотева.
„По тази причина на места рисунките личат много добре, но на други липсва живописният слой и е трудно човек да се ориентира при тези дребнички фрагменти, извадени от земята, за какво става дума. Хубавото при църква № 23 е, че мазилковият грунд на живописта е с много малко пясъчни примеси. Това означава, че при свличането на самите стенописи те се чупят на категорични ломове, които не се разрушават след това. Когато започне да се сглобява, прилепват точно”.
