Душевноболният млад мъж почувствал бил духа на Леонардо да Винчи, но всъщност целял светът да обърне внимание на епохално негово „икономическо откритие"
Автор: Десант
Преди 40 години от 2 ноември 1979 г. до 31 януари 1980 г. в криптата на столичната катедрала „Св. Александър Невски" е подредена художествена изложба от оригинални творби на Леонардо да Винчи и художниците от неговата школа.
В нея са представени 144 творби – оригинални рисунки, факсимилни отпечатъци и скици в областта на анатомията. Сред изложените платна на гениалния майстор на четката са „Дамата с хермелина" и много ценно копие на шедьовъра „Мона Лиза" от 1520 г., което е притежание на Лувъра. То е с изключително висока музейна и художествена стойност, защото правено много скоро след оригинала (вероятно дори това е първото му копие или поне едно от най-ранните), който е създаден в периода 1503–1507 г.
Проявата е част от дългосрочната програма на Комитета за култура, ръководен тогава от дъщерята на Първия в партията и държавата – Людмила Живкова, посветена на Леонардо да Винчи. Въпреки че той е италианец, ще рече – представител на ненавижданите по онова време капиталистически страни, тъй като е бил всестранно развитата личност, отговарял, така да се каже, на идеалите, издигани в култ по времето на соца у нас.
Днес може да звучат смешно, но в онези години основните цели на въпросната програма били насочени към обвързване личността на италианския художник със средновековното българско изкуство, съпоставяне между българското и европейското Възраждане, проследяване развитието на българо-италианските културни връзки още от Средновековието насам – и всичко това, за да може културата на развитото социалистическо общество да бъде представена като най-висш приемник на прогресивните идеи и явления на Ренесанса, като ново възраждане в страните, тръгнали по пътя на социализма.
Но в крайна сметка, изложбата на Леонардо бива запомнена от съвременниците с нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с културата и социалистическите идеали.
На 26 ноември 1979 г. в криптата пристъпва, разкопчал палтото си, 29-годишният софиянец Михаил Стефанов. Внезапно младият мъж прескача въженцето, ограждащо „Джокондата" и се нахвърля с нож върху картината. Охраната се спуска към него, но вече е късно – платното е срязано почти вертикално в левия си ъгъл, като прорезът е около 20 сантиметра.
БТА и медиите излизат с лаконично съобщение за инцидента. Остава тайна колко пари е платила държавата ни на Лувъра за повредения експонат.
Оказва се, че Стефанов често е пациент на Четвърти километър. Вероятно при него психичното заболяване е наследствено, тъй като и баща му е бил шизофреник.
В Софийско градско управление на МВР по случая е образувано следствено дело №451/1979, а психопатът е подложен на съдебномедицинска експертиза.
Водещите светила на тогавашната психиатрия, които я извършват, са категорични, че лицето се е намирало в невменяемо състояние, когато е извършил деянието и следователно не носи наказателна отговорност за него. С диагноза „тежка форма на шизофрения с параноидни прояви” разпралият с нож „Мона Лиза” е настанен на принудително лечение в Курило.
В своите показания за извършеното от него деяние, Стефанов твърди, че е повредил копието на „Джокондата", за да може да информира световната общественост за направено от него „епохално икономическо откритие", което щяло било да подобри живота на цялото човечество.
При обиска в дома му е открит „Манифест до Държавния съвет на Народна република България”, в който душевноболният мъж предлагал да бъде патентован неговият „закон за икономическото развитие”.
„В момента, когато бях в художествената галерия и гледах „Мона Лиза”, почувствах духа на Леонардо да Винчи и получих увереност, че ако повредя „Мона Лиза”, откритието, което ще доведе до хармония в световната икономическа сфера, ще стане достояние на човечеството и по този начин би могъл да се предотврати един световен конфликт" - твърди в показанията си Стефанов.
Той се оправдава, че повредил платното само малко, „за да може да се реставрира, тъй като е произведение с голяма художествена стойност".
По-нататъшната съдба на лудия софиянец така и остава неизвестна. След въдворяването му в Курило никой журналист не проявява повече интерес към личността на „икономическия гений", който ако не като наследник на Маркс и Енгелс, поне записва името си като човекът, унищожил едно от най-ценните копия на легендарната леонардова Джоконда.
Това е ужасно. Жал ми е за човека. Интересно ми е колко пари са отишли, за да си плати неговата грешка, какво става с него сега, жив ли е, здрав ли е, в България ли е. Също много ми се иска да се чуе за този негов закон. Освен луд, все пак, може да се окаже, че е луд гений
1
Лекуващият лекар на М. Стефано
03.08.2020 16:37:21
0
0
Това за духа на Леонардо е измислица на автора на текста. Мишо бе един високоинтелигентен младеж, който с този акт искаше да привлече вниманието на съответните организации и специалистите върху "откритието" си, което щяло да доведе до хармония в световната икономика. Това бе болната му идея. Никога не е бил лекуван в Курило, а отначало в университетска клиника, сетне в голяма болница.
