На 15 юли Православната църква почита великомъчениците Кирик и Юлита и св. равноап. княз Владимир, на 16 юли чества паметта на свещеномъченик Атиноген,епископ Севастийски и 10-те му ученици, св. мчца Юлия девица и св. мчк Йоан Търновски, а на 17 юли отбелязва празника на света великомъченица Марина, известна още като Огнената Марина.
В народния календар дните от 15 до 17 юли са наречени горещници, тъй като са най-топлите дни в годината. На различни места в България те имат различни имена - Блъсъци, Чурици, Германовци.
В трите дни се отдава почит на огнената стихия и се правят обреди, за да се омилостиви тя и да пощади хората и животните, къщите и горите. Тези ритуали са останали от езическото време, когато съществувал култ към огъня.
През трите дни не се работи нищо – нито на полето, нито в къщи. Въпреки че жътвата е в разгара си, в миналото стриктно се спазвала забраната да не се извозват снопите, тъй като в противен случай се вярвало, че ще пламнат от небесния огън.
На 15 юли хората загасвали огнището и го запалвали чак на третия ден. В някои села дори и хляб не се пекъл.
Старите българи били убедени, че през т.нар. горещници, топлите извори лекуват. Затова мнозина ходели да наливат от тях вода в различни съдове, които носели по домовете си и обливали с целебната течност болните си близки с надеждата да оздравеят.
В деня на света Марина пък вярващи от близо и далеч продължават да се стичат към пещерата, носеща името на светицата, която се намира досами границата с Турция край странджанското село Сливарово. Тук, в това християнизирано древно езическо светилище, скътано в дълбоките дебри на Странджа планина, в най-затънтената част на резерват „Средока", те извършват обредни действия за здраве, плодородие и сдобиване с потомство.
