През 1942 г. е отпечатана книгата на сравнително малко познатия днес историк и краевед Никола Станев „История на Търновската предбалканска котловина“. Това повествование е съхранило автентични картини от един отминал бит, наситен с много национални багри и местен колорит от някои селища от Търновския край – Присово, Келифарево, Къпиново, Царева кория, Дебелец.
В описанието на село Присово авторът разказва и за манастира на св. Марко Преславски – „Стого Марка“ или „Святого Марка“.
Тази света обител не съществува днес, а останалите от нея руини не са проучвани, тъй като, доколкото е известно на местните жители, се намират в района на секретен обект.
Името на св. Марко Преславски е изредено в списъка на българските светии в „История Славянобългарска" на преподобни Паисий Хилендарски, който под номер 23 ще запише: „Св. Марко, Преславски митрополит. Той пренесъл мощите на преподобната наша майка Параскева от Епиват в Търново. Бил велик със светия си живот и учение и се преставил пред Бога на своя престол в Преслав".
„...На изтокъ отъ Райково се простира долина отъ устието между бърдото Присой и бърдото Трошанъ. Тя държи 3-4 километра на длъжъ къмъ изтокъ и 1 – 2 километра на ширъ.
Въ осойния склонъ на бърдото, или на лѣвия брѣгъ на Трошански долъ, посрѣдъ гжста гора, се намиратъ развалини на манастирище Стого Марка или С в е т а г о Марко.
Отъ с. Присово, по простъ пжть, като се прехвърли Присой бърдо на северъ, се стига пакъ въ същото манастирище „Светаго Марко", въ землище присовско. Преданието отдавна казва, че въ южната страна на Трошанската долина, срещу бърдото Трошанъ, имало манастиръ. Този манастиръ нѣкога билъ разрушенъ, ала споменитѣ за него въ Присово и Дебелецъ се запазили. Презъ 1939 година въ Присово стана дума за стария манастиръ.
Мѣстниятъ свещеникъ икономъ Недѣлко Димитровъ, посочи мѣстото. Двама младежи, семинаристътъ Цоню Cm. Мариновъ отъ Присово и чиновникътъ въ Търновското агрономство Ботю Петровъ отъ Пчелище, бѣха упътени да намѣрятъ манастирището. Услужливитѣ младежи прехвърлиха веднага бърдото и следъ известно време се върнаха радостни. ТѢ съ мъка открили старината и съгласно упътването снели скица на църквата, чиито чертежъ представяме тукъ.
Презъ 1940 год. стана нужда да се направи новъ огледъ. Пишещиятъ тѣзи редове заедно съ директора на Народната библиотека въ Търново г. П. Крусевъ и учителя историкъ-археологъ, управникъ на Историческия музей въ В. Търново г. Т. Николовъ посетихме мѣстото и разгледахме разрушената старина. Като се разкриятъ шубръцитѣ и дребнитѣ храсти, подаватъ се следи отъ стари сгради.
Между сплетената и сгъстена растителность се очертаватъ зидове, които даватъ форма на четвъртоъгълна църква, чиято дължина споредъ чертежа е 10 метра, а ширина 4,5 метра. Дебелината на основнитѣ зидове подъ земята — 0,87 метра. Градежът е ѝ отъ мѣстни камъни, споявани съ хоросанъ. Отъ изтокъ е долепенъ полукръговъ олтаръ сь 3-метровъ отворъ.
Днесъ презъ разрушенитѣ олтарни основи тече потокъ, който подкопава севернитѣ стени и се спуща покрай основитѣ на други сгради къмъ Трошана. При западния входъ има пжть отъ калдаръмъ и до него изворъ. Дворътъ е посланъ съ полегнали плочи и до олтаря чурулика изворъ въ дълбокъ зиданъ трапъ.
Около основитѣ се търкалятъ късове отъ тухли и други керамични и стъклени съдини. Мѣстото на светата обитель е свито по склона въ единъ закътанъ въртопъ между два потока, обрасли съ гъста растителность Останкитѣ отъ църквата и околнитѣ сгради, разрушени отъ поройни потоци, се се побиратъ въ тѣсно мѣсто, обаче, малко по-долу, въ Трошана, се зеленѣятъ обширни, приветливи и прохладни поляни съ високи плодни дървета.
Знае се, че въ първитѣ турски години народътъ отъ селата Дебелецъ, Присово и граждани отъ Търново се събирали на „сборъ“ въ деня на манастирския храм „Св. Марко“ и заедно съ черкуването устройвали и жертвени обѣди, пазари и веселби за младитѣ.
Долината Трошанъ е разлата и красива между дветѣ бърда — Трошанъ и Присой бърдо — препълнена на времето съ лозя, овощни градини и прохладни колиби. Споредъ преданието, мѣстностьта принадлежала въ българско време на български боляринъ на име Трошан. Въ „Български старини“ отъ проф. Попруженко, книга VIII, издание на Б R. Н, „Синодикъ царя Борила“, стр. 94 л, 168 се изброяватъ следнитѣ боляри: [На] Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач и др. Вѣчная имъ паметь".
Следъ неговата смърть (на Трошан) или смъртьта на наследницитѣ му турцитѣ засвоили тихата и прохладна долина и лѣте прекарвали весело на почивка въ лозята между плоднитѣ дървета. Църквата отдавна била съборена. Около нейнитѣ основи личатъ очертанията на манастирски килии и други новопостроени колиби за лѣтуване на господари.
Преданието добавя, че български царски челяди, заедно съ болярски, посещавали прохладната долина презъ горещитѣ месеци за почивка и въздух. Зимно време манастирътъ ще да е билъ тихо мѣсто за подвизи и за работа на смирени български преписвачи и писатели. Въ единъ сборникъ подъ име „Л е с т в и ц а“, който днесъ се пази въ Рилския манастиръ, се среща следната бележка:
„Въ лето 1364 исписа се сія книга сими и тленими пръсти въ мѣстѣ У с т и при Тръновѣградѣ, при благовѣрнимъ цари Иоаннѣ Александрѣ и при царици Его Теодора новопросвѣщенной. Да млъви отци и братя изправлѣящи чьтѣте, а не клънѣте. Писалъ Теодосий инокъ".
Като имаме предвидъ, че манастирътъ „Св. Марко“ се намира най-близо до прочутото Търновско Усти на рѣка Янтра, смѣтаме горната бележка за красноречиво свидетелство, че въпросната света обитель, на мѣсто прохладно и тихо, било свърталище (скитъ) на търновски монаси, преписвачи, писатели и художници, каквито е подържалъ царь Иванъ Александъръ ...
.....
Въ музея на Мъжката гимназия въ Търново има две щипки (свѣщогасители), за които преданието казва, че са отъ манастира „Светого Марка“.
