Княжество България е неразривно свързано с епопеята от 1903 г.
Автор: Интервю на Ралица Николаева
Ралица Николаева: Илинденско-Преображенско ли е най-правилно да наричаме въстанието на българите от Македония и Одринска Тракия от 1903 г.? Димитър Тренчев: Като имаме предвид хронологията на въстаническите действия от Илинден през Преображение, та до Кръстовден, следва да наричаме въстанието Илинденско-Преображенско-Кръстовденско.
Димитър Тренчев
- А има ли място и за съкратеното наименование „Илинденско въстание“? - Има, но само при условие, че и използващите го, и аудиторията им познават пълното наименование. Защото то е маркер на историческата фактология. А без познаване на фактологията, краткото наименование „Илинденско въстание“ не е обикновено фонетично съкращаване, а си е фактологично осакатяване. И следователно, заблуждаване на аудиторията. Да не забравяме, че наименованието „Илинденско въстание“ беше, а и все още е, аргумент за небългарския етнически характер и на въстанието, и на организацията, която го подготвя, и на въстаналия народ.
- Не е ли нелогично, че въстанието избухва на Илинден на 20 юли, а ние го почитаме на 2 август, когато е съвсем друг и различен по дух и символика църковен празник?
- Да, така е. Но така е изграден празничният ни календар. Не на базата на църковния, а на светския административен календар. А той е базиран на общоприетото становище, че точно 13 дни е астрофизичната разлика между някогашната фактологическа и днешната актуализирана дата на случване на историческото събитие. Затова и почитаме актуализираната дата, а фактологическата е само за научноизследователски цели.
- Не е ли време тогава да отбелязваме събитията на същинските им стари дати?
- Въпросът ви е логичен и тук-таме сме свидетели на подобни прояви на публична почит. Още повече, че са налице парадоксални ситуации, най-показателната от които е, че почитаме Априлското въстание през май.
- Ето, че и вие посочихте още един довод…
- Доводи има, но те никога не са били обект на широк и целенасочен обществен дебат. Такъв, от който да е произтекло общоприемливо решение на базата, на което ресорните ни държавни институции да коригират светския ни празничен календар. И досега, а и сега казусът припламва като полемика в публичното пространство, само в навечерието на някой от светите ни български дати, но угасва заедно с паметните свещи.
- Вътрешната организация или Върховният комитет са организатори на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание?
- Организацията на едно общонародно въстание е дългосрочен и комплексен процес. И наред с оперативната подготовка е потребна и подготовка на духа. Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е подготвено и обявено от действащата в Македония и Одринска Тракия нелегална революционна организация…
- Организацията, която всички знаем с името ВМОРО?
- Да, същата, но с уточнението, че по това време се е наричала ТМОРО – Тайна Македоно-Одринска революционна организация. И наред с апостолите на Вътрешната организация свой принос имат и дейците на създадения в свободното Княжество легален Върховен Македоно-Одрински комитет. Организираната от него четническа акция през 1895 г. и Горно-Джумайското въстание от 1902 г. също са част от дългосрочния процес на подготовка, за който стана дума, особено подготовката на духа!
- И всичко това се случва, въпреки постоянните вражди между двете организации…
- Чак постоянни не. По-точно е да се каже, че са периодични. И като при всяка обща кауза освен между двете организации и във всяка от тях двете поотделно има вътрешни разногласия.
- Гоце Делчев ги нарича „отцепления“ и „разцепления“.
- Да, Гоце го пише в едно писмо до пунктовия началник на Вътрешната организация в гр. Дупница Никола Малешевски като посочва, че причините за разногласията се коренят в един от недостатъците на българския национален характер. Или както го е казал Гоце – „…колкото глави, толкоз и капитани“.
- Но както често се карат двете революционни организации, така и често пъти си взаимодействат.
- Точно така е!
- А по време на въстанието, за което говорим, как е?
- Тогава дейците на двете организации загърбват междуличностните ежби „кой да води бащина дружина“ и не са един и два примерите за воюващи обединени чети или за координирани действия между тях срещу общия враг.
- Защо ВМОРО, а по-късно и ВМРО се борят за автономия на Македония, а не за присъединяване към вече свободната българска държава?
- Както са го обяснили самите водачи, прокламираната тактика е заради разбирането им, че Великите сили по-лесно ще се съгласят на автономна Македония, която при благоприятни международни обстоятелства да бъде присъединена към България.
- Последвалите събития обаче ни показват, че революционните старейшини са сгрешили в преценката си.
- Човешко е да се греши, а те са били хора като всички нас. Но това не ги прави грешници, а герои. Друг е въпросът, че динамиката на вътрешните и външно-политически реалности ту е предполагала, ту е изключвала подобен вариант за осъществяване на мечтания идеал за национално обединение.
- Доколко основателна е тезата, че Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е щяло да успее, ако свободното Княжество България се е намесило?
- Явно ние, историците, по-често трябва да припомняме, че в историята няма „ако“. Няма и „дали“. Има „когато“ и „защото“. И когато на 17 септември 1903 г. въстаническият щаб на Втори Македоно-Одрински революционен окръг писмено призовава българското правителство да се притече на помощ „чрез война“, Княжество България запазва неутралитет.
- Защото още е васално на Османската империя?
- Не, защото не разполага нито с икономически, нито с военен потенциал за открита конфронтация с Империята. А и Великите сили са против българска военна намеса в Македония. Това са причините за официалния, но всъщност привиден неутралитет на Княжество България.
- Защо привиден?
- Защото в Македония и Одринска Тракия като войводи и четници воюват близо 1000 кадрови български офицери и подофицери. А оръжието и облеклото на четите им излиза от муниционните и тилови складове на българските казарми. Все неща, които се случват с мълчаливото съгласие на официалните български власти. Каквото е, впрочем и поведението им още, когато нелегалната Вътрешна организация базира не в Белград, Букурещ или Атина, а в София своето легално задгранично представителство… Такива са фактите и трябва да ги приемем, помним и отстояваме такива, каквито са били! А не каквито и на когото и да било му се иска да са били.
