Наш читател разказва история, която може да хвърли светлина върху съдбата на една от жертвите на комунистическия режим, зверски избити след 9 септември 1944 г.
Автор: Севдалина Пенева
75 години след една от най-жестоките и кървави страници в историята на Самоков, съдбата на невинните жертви на комунистическия режим, убити като животни без съд и присъда, продължава да вълнува поколенията.
Дали защото садистичните убийци, пуснати от властта да затрият цвета на нацията, останаха ненаказани, дали защото техните наследници не показват смирение и покаяние, ами оправдават кръволоците, историята за безследно изчезналите лекари, учители, свещеници, хора на изкуството, земеделски стопани, адвокати, финансисти, няма да бъде забравена. И не бива.
Точно преди две години – на 9 септември 2017 г. в Десант публикувахме статия за Черната скала край Боровец, съхранила зловещата памет за масовите убийства, извършени от „Народната власт“. (Текстът можете да намерите ТУК)
Доказателство, че материалът продължава да се чете, е писмо, което получихме преди дни на електронната ни поща. Изпрати ни го Ивайло Андонов от Самоков.
Ето какво ни пише той:
„Скоро попаднах на Ваша статия за Черната скала. Моята баба бе родом и живееше в село Радуил. Селото се намира непосредствено под скалата, на около 2-2,5 км от нея.
По времето на гореописаните събития тогава на тя е била на около 13 години. Заедно с родителите си, при работа в ливадата си в местноста "Мечи дол" (край пътя за Боровец), са намерили изхвърлен труп на мъж с изкуствен крак.
Не са сигнализирали на местната власт от страх и, по нейни думи, са го погребали "там, в дерето".
За съжаление баба ми почина преди 3 години.
В определен период се опитах през интернет да търся информация за безследно изчезнали с ампутиран крак след 9 септември 1944 г., но не открих нищо.
Може би информацията, която ви предоставям, ще бъде малка утеха за роднините на някой от зверски убитите на това злокобно място.“
Интересен коментар по темата в сайта Десант прави и Благовест Коларов, също от Самоков:
„Въпреки, че нямам близък роднина жертва на този терор (впрочем само Малчев от Долна Баня), от моите родители знам за убийствата на много свестни, достойни хора от Самоков и околността. Затова от няколко години ходя на панихидата в Девическият манастир или в друга църква в Самоков.
Има съветници от Община Самоков на тези панихиди в памет на жертвите, но официално присъствие от кмет и заместници никога не е имало. Защо, след като е обявен този ден от Министерски съвет за официален ден на почит към невинно избитите?
Обяснявам си го с факта, че ни управляват хора от БСП, наследница на виновницата за тези издевателства партия БКП и имат гузна съвест, което все пак е нещо. Но ако са се променили и осъждат това минало, би трябвало да го покажат! Но ако не са?
Правя аналогия с етническата противобългарска партия ДПС. Да сте видели техни хора пред паметника на Левски на 19 февруари? А се бият в гърдите, че милеят за България. Но това са хора от друг етнос, от който сме били поробени 500 г. и поведението им е по-разбираемо от това на сегашните представители на БСП - чисти етнически българи.“
Изминаха 75 години от злокобните убийства без съд и присъда на жители от Самоковска околия! Да преклоним глави.
Това са имената на някои от жертвите, обърнете специално внимание на техните професии. Списъкът е предоставен от Благовест Коларов:
гр. Самоков
Александър Христов Манов, търговец
Боян Стоянов Кабранджиев, околийски управител
Васил Петров Чобанов, народен представител
Владимир Врагов, поручик
Георги Димитров Кроснев, кръчмар
Георги Димитров Янев, полицай
Георги Илиев Попов, фурнаджия
Георги Наумов Коцев, юрист
Григор Иванов Прибегайлов, машинист
Инж. Димитър Христов Карастоянов, самоковски кмет
Димитър Павлов Кокошков, директор на държавната печатница
Димитър Василев Ненков, търговец
Драгомил Георгиев Чевонски, банков служител
Иван Михайлов Гамалов, индустриалец
Иван Николов Делибашев, търговец
Иван Петров Попангелов, учител
Коста Христов Спасунин, предприемач
Костадин Петров Коцев, търговец
Любен Петров Попангелов, чиновник
Никола Попбожилов, генерал-лейтенант, командващ ІІра армия
Петър Александров Кроснев, кръчмар
Д-р Петър Велков Стаменов, зъболекар
Петър Георгиев Чамурлийски, индустриалец-фабрикант
Петър Димитров Радев, полицай-пенсионер
Петър Иванов Галев, полицай-пенсионер
Сотир Христов Ахтаподов, търговец
Стоян Минев Балабанов, полицай-пенсионер
Спас Илиев Кюлумов, търговец
Харалампи Гигов Добичев, търговец
Христо Стоименов Николов, чиновник
полк. Христо Зашкев Тумбин, началник на РО 2
Янаки Христо Манов, търговец
село Бели Искър
Андон Петров Костов, земеделски стопанин
Андон Христов Богоин, земеделски стопанин
Атанас Иванов Ружин, кмет на с. Бели Искър
Атанас Лазаров Заркин, земеделски стопанин
Атанас Тонев Костов, царски ловен надзирател
Илия Петров Костов, земеделски стопанин
Йосиф Димитров Костов, търговец
Костадин Начов Маджарски, предприемач
Мите Тонев Костов, земеделски стопанин
Никола Стоименов Виденов, земеделски стопанин
село Белчин
Асен Георгиев Пилищаров, полицай
Димитър Георгиев Пилищаров, земеделски стопанин
Илия Тонев Каймаканов, земеделски стопанин
Спас Благоев Мутафчийски, земеделски стопанин
Спас Лазев Мутафчийски, земеделски стопанин
Станко Христов Попов, учител
Стоимен Петров Машов, земеделски стопанин
Христо Стоянов Бучов, земеделски стопанин
град Долна Баня
Ангел Митев Зашов, свещеник
Борис Калайджиев банков, чиновник
Георги Даскалов, фабрикант
Георги Тимчев Георгиев, училищен директор
Георги Христов Малчев, бръснар
Кирил Георгиев Стрински, търговец
Крум Черешаров, търговец
Недялков Чакъров юрист, долнобански кмет
Никола Христов Джамбазов, земеделски стопанин
Никола Тошкин, работник
Тодор Даскалов, фабрикант
село Драгушиново
Любен Иванов Москов
село Рельово
Пене Мишев, земеделски стопанин
Стоян Георгиев Бандров, земеделски стопанин
Христо Георгиев Рътаров, кмет
Този дискурс - са част от голям въпрос за паметта.... Досега няма нищо по тези въпроси от страна на медийте. Това че излизат книги, достъпни в книжарниците, които могат да стигнат до 10 хил човека? 20 ?Как да стигнат до колко хора? Този дискурс - са част от голям въпрос за паметта.... Досега няма нищо по тези въпроси от страна на медийте. Това че излизат книги, достъпни в книжарниците, които могат да стигнат до 10 хил човека? 20 ?И как да стигнат до колко хора? малко става - тука има, пък тука нема.... Най-важното, никакви действия, политики... След толкова години. Ето пример - неизвестни конюшни? и си мълчат и си траят.
1
нищо по тези въпроси
07.09.2019 21:53:33
1
0
Този дискурс - са част от голям въпрос за паметта.... Досега няма нищо по тези въпроси от страна на медийте. Това че излизат книги, достъпни в книжарниците, които могат да стигнат до 10 хил човека? 20 ?Как да стигнат до колко хора? Този дискурс - са част от голям въпрос за паметта.... Досега няма нищо по тези въпроси от страна на медийте. Няма зададна задача по въпроса за паметта.... Възрожденска и европейска памет... Това че тогава те са знаели повече от нас! Това че излизат книги, достъпни в книжарниците, които могат да стигнат до 10 хил човека? 20 ?И как да стигнат и до колко хора? малко става - тука има, пък тука нема.... Най-важното, никакви действия, политики... След толкова години. Ето пример - неизвестни конюшни? и си мълчат и си траят.
