Той е и един от първите ни преподаватели по история
Автор: Атанас Коев
На 26 октомври се навършват 170 години от рождението на изявения български историк от първите години на новоосвободеното Княжество България Димитър Агура. Той е един от първите преподаватели по история в новооткритото Висше училище в столицата, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Бъдещият наш историк е роден в село Чушмелия, Бесарабия (тогава в рамките на Руската империя) на 26 октомври 1849 г. в родолюбиво българско семейство. Първоначално момчето учи в Болград, след което завършва семинария в румънския град Яш през 1868 г. Впоследстие младежът продължава обрзованието си в Яшкия униерситет, където следва история.
Когато се дипломира като историк учителства в румънския град Бърланд, а от 1874 г. е училищен инспектор, първоначално в Яш, а след това във Васлуй. В периода 1875-1878 г. преподава румънски език и българска история в Болградската българска гимназия.
След освобождението на България от турско робство през 1878 г. Димитър Агура пристига в новоосвободеното Княжество и започва работа като чиновник в Министерството на вътрешните работи. На тази служба е от 1879 до 1883 г. През 1883 година е назначен за временно управляващ Министерството на народното просвещение в кабинета на руския генерал Леонид Соболев.
След това през учебната 1884-1885 г. е директор на Софийската мъжка гимназия, а от 1885 до 1889 г. е начело на Пловдивската мъжка гимназия. С дейността си в тези две елитни български школа бесарабският българин допринася в значителна степен за развитието на нашето образование през този период.
Когато през 1889 г. в София се открива Висшето педагогическо училище, дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, бесарабският българин става преподавател по история в него, като същевременно оглавява Катедрата по всеобща история. Димитър Агура няколкократно е избиран за декан на историко-филологическия факултет на университета, а на няколко пъти е и ректор на Висшето ни училище – 1889-1890, 1892-1895 и 1907-1908 г.
Той е един от учредителите на Българското историческо дружество през 1901 г. и е пръв негов председател, като на този пост остава до смъртта си. През 1900 г. за заслугите си към българската историческа наука е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), дн. БАН.
Агура е един от основателите и редактор на списание „Български преглед“. Той ни оставя редица исторически трудове, от които интерес представляват най-вече: „Новейша история от френската революция до днешно време“ (1890 г.), „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893 г., в съавторство), „Дако-румъните и тяхната славянска писменост“ (1893 г., в съавторство) и „Средновековна история. Курс лекции“ (1904 г.).
Димитър Агура умира на 62-годишна възраст на 11 октомври 1911 г. в Яш, където се намира по повод честванията на петдесетгодишния юбилей на Яшкия университет.
С дейността си като историк този изтъкнат бесарабски българин оставя трайна диря в нашата историческа наука.
