На 31 октомври се навършват 590 години от рождението на Владислав III Ягело, повече известен у нас като Владислав Варненчик
Автор: Атанас Коев
Владислав III Ягело е крал на Полша от 1434 до 1444 г. и върховен княз на Литва през същия период. Той е и крал на Унгария и Хърватия от 1440 до 1444 г. Името му е свързано и с българската история заради опита му да освободи нашите земи от османските нашественици.
Бъдещият крал е роден на 31 октомври 1424 г. в Краков,. Той е първороден син на крал Владислав II, от полската династия Ягело и четвъртата му жена княгиня София Холшанска, която е от княжеския литовски род Холшански. Наследява короната след смъртта на баща си през 1434 г., когато е едва 10-годишен.
През 1440 г. в унгарския град Секешфехервар Владислав III Ягело е коронясан за унгарски и хърватски крал под името Услало I, благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който цели с този акт да си осигури подкрепата на Полша в борбата с турците.
Янош Хуняди
След победоносната кампания на Хуняди срещу войските на османския султан Мурад II през 1442-1443 г. папата убеждава младия полско-унгарски крал, че е дошло време да се освободи Йерусалим от властта на турците. Ентусиазиран от тази идея Владислав III Ягело подготвя кръстоносен поход.
Той осъществява две навлизания в нашите земи. По време на първото – от есента на 1443 до началото на 1444 г., войските му достигат до Ихтиманските възвишения, където нанасят поражение на османските войски, но са принудени да се върнат обратно поради настъпващата сурова зима.
Втория поход в България полско-унгарския крал започва през септември 1444 г. Начело на сборна християнска армия, съставено от поляци, унгарци, чехи и власи, подпомагана от българското население, преминава река Дунав и разбива турците при Видин и Оряхово. При Никопол към християнските войски, предвождани от Владислав III Ягело и трансилванския войвода Янош Хуняди, се присъединява и влашкия войвода Влад Дракул. След това обединената армия се насочва към Варна, като по пътя към морето нанася ново поражение на османците при Шумен.
На 9 ноември 1444 г. кръстоносците достигат до околностите на Варна и се подготвят за предстоящата битка с войските на турския султан Мурад II. На следващия ден се разиграва т.нар. Варненска битка. Първоначално християнските войски имат превес, но впоследствие едва 20-годишният полско-унгарския крал попада на засада и е убит от османците. Така този опит за освобождаване на българските земи от турска власт завършва с неуспех.
След 1918 г. Полската католическа църква прави опит пред Ватикана за канонизирането на Владислав III Ягелов за светец. Процедурата обаче е спряна внезапно, тъй като Светият престол показва „досие“ на младия полско-унгарски крал, според което той се отдавал често на ласките на младежи. В него е посочено, че дори в нощта преди фаталното сражение на 10 ноември 1444 г. монархът прекарал в обятията на млад мъж.
Въпреки противоречивата личност на крал Владислав III Ягело, българският народ храни симпатии към него и заради Варнеската битка му дава прозвището Владислав Варненчик.
Владислав Ягело
Днес във Варна е изграден негов мавзолей – Парка-музей „Владислав Варненчик“, а най-големия булевард на града носи името му. На негово име е кръстен и най-големия квартал на морската столица – Владиславово.
В армията на Владислав Ягело се включили българи от Видин,Ломско с.Цибър,с.Скомля-Белоградчишко,градовете Варна,Каварна...отворили вратите си-местните българи дали отряди на полският крал.Търновските българи довели бойци за християнската армия,но в битката при Варна-приближените на крал Владислав го надъхали на нападне карето-триъгълник на еничарите на султана и 20 годишният крал ги послушал с 500 поляци-конници с копия и саби те се врязали в потурчените еничари и помели доста от тях,но конят на краля бил прострелян,а В.Ягело паднал в яма-изкоп-засада и бил съсечен от еничаря Коджа Хадър.Турският султан и неговите паши и аги знаели,че султана може да бъде пленен в бой и го пазели с засади-скрити ями-зад стената от щитове,копия,ятагани и пушки аркебузи с лъкове и стрели на еничарите.1444 загинал Владислав Варненчик с него и надеждата за истински свободна България.-България била полу-васална на турците с български боляри в градовете и с цар Фружин в столицата Липова в Банат.Българите гладували до смърт от тежки данъци и всяка по красива българка могла да бъде взета в турски харем от турци,които с нож или ятаган са могли дае отвлекат от дома и пред очите на родителите и.По Бистра Цветкова и проф.П.Павлов-до 1912 год.турци в Македония са отвличали в хареми бълг.момичета за жени.
