Трети ноември 1989 г. – как се роди синият цвят на надеждата

Автор: Борис Цветанов

„За официална дата на промяната към демокрация се брои 10 ноември 1989 г., истинската обаче е ТРЕТИ НОЕМВРИ.  Ние спокойно трябва да изписваме с главни букви, защото стана главното: няколко хиляди гърла на площад „Александър Невски"извикаха залпово „ДЕМОКРАЦИЯ” и не последва оръжеен залп – пише Марко Ганчев и продължава: – Около три хиляди души (това е истината, иначе всяка година броят им растеше по синдрома на някогашните активни борци, за да стигне в един момент 180 000, демек всеки четвърти софиянец, включително бебетата, б.а.) се обляха със сълзи и се прегръщаха на тристата метра до паркинга на Народното събрание. Това трудно би могло да се нарече шествие, но беше аналогично на оная малка крачка на луната, но голяма крачка на човечеството".

Никой не знаеше на З ноември за какво се прегръщахме и плачехме. Всички щяхме да го разберем кой по-рано, кой по-късно с годините. Но това беше онова, което няма да се повтори – това беше първият организиран протест срещу тоталитаризма от над 40 години...

На пръв поглед не беше кой знае какво. Организацията „Екогласност"на която властта не обръщаше кой знае колко внимание (абе, кучетата си лаят...) бе използвала случая, че в НДК заседаваше международен форум за опазване околната среда на държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Даже Тодор Живков бе поздравил участниците, ето, видите ли, демокрация. Та в „Екогласност” решават да връчат една петиция в Народното събрание срещу хидропроекта Рила-Места.

В градинката пред „Кристал" за два дни се събраха 11 500 подписа, като втория ден – 26 октомври, ще се запомни с това, че софиянци видяха за първи път от 1949 г. да хвърчат камионетки и в тях родната милиция да хвърля който им падне. На един любопитен английски журналист му счупиха фотоапарата, едно момиче си загуби обувка, неколцина изядоха по някой шамар, толкова.

Но и без фейсбук цяла София заговори за зверско по фашистки трепане на хора, золуми, кордони от милиционери които казвали: Нема кво да гледате, снима се филм.

После висшият ешелон на МВР, търсейки изкупителна жертва, ще даде официално мнение, че отговарящият за реда в столицата подполковник Петьо Бонев си превишил правата. Но на него изрично му е заповядано активистите (всичко на всичко стотина души) силом да бъдат разкарани от центъра и да се отведат в Южния парк.

Бонев беше много свестен човек, за него после пак.

На 2 ноември членът на ръководството на „Екогласност" Петър Берон се явява в Софийската община, за да получи разрешение за шествие до Народното събрание за внасяне петицията и подписите. Кметът Стефан Нинов най-безцеремонно нарежда екоактивистът да бъде изгонен и да си гледа бръмбарите. Берон обаче е мъж на място и успява да хване Нинов, дето се вика в крачка, в един коридор. Така и така, според Конституцията гражданите имат право да правят спокойно демонстрации!

Кметът вдига бяло знаме, получено е разрешение за шествие от площада до паркинга на Парламента и праща Берон при Бонев за подробности.

Пешо Бонев вместо сухо конско, кани Берон в кафенето на кафе и сок. „Смятат ни за зверове, но ние сме хора” – това ще запомни от него Берон и винаги ще го нарича „светъл човек".

Решават да има и отрядници, за да не стават провокации, които, за да се отличават, ще носят червени лентички.

Същия ден, изплашен че ще има чудо невиждано, министерското недоразумение Георги Цанков издава заповед: „...да се действа законосъобразно. Своевременно вежливо и културно органите на МВР да се въздържат от провокиращи недоволства и напрежение сред гражданите".

Вечерта на 2 ноември ръководството се събира в дома на вече забравения деен член Стефан Гайтанджиев. Решават, за да не се допуснат провокации организаторите да формират и свои охранители, които, за да се различават от отрядниците, ще носят сини лентички.

Това е истината за раждането на синия цвят на надеждата. През годините се явиха сума ти бащи и майки на синия цвят на СДС, но това е истината.

На 3 ноември всички членове на ЦК на БКП получават писмо за предстоящ пленум на Партията на 10 ноември с дневен ред за хода на преустройството и подготовката за Тринадесетият конгрес, реч ще държи Тодор Живков, резиденция Бояна, дом 1, 10 часа, който ще се изказва, да се регистрира.

З ноември, 16 часа, градинката до Светия синод. Време е топло.  На разпънат транспарант пише: „Екогласност. Зелена инициатива". Там са колоритният Петър Слабаков, неотстъващият му Петър Берон, Румен Данов, Александър Каракачанов с чанта, в която са списъците с подписите и петицията.


Александър Каракачанов с чанта, в която са списъците с подписите и петицията

През тия тридесет години кой ли не се писа, че бил там, на челно място, на вълка в устата. Велислава Дърева перманентно разширява бройката със знайни и незнайни смелчаци.

Но фотоапаратът на почтения журналист и общественик Иван Бакалов е запечатал освен споменатите още незрящия Петър Стайнов, един смел боец на демокрацията, философ и психолог, отдавна забравен, Мария Варимезова, Димитринка Петрова, Цветан Кардашев, Пирин Воденичаров.
Толкова.

Въпреки че покана е излъчена единствено по радио „Свободна Европа“, събират се около 3000 души – Берон ще се майтапи: 4000 с ченгетата. Сега броят им, както писахме, вече е 180 000.

Виж, професорът рокер Дайнов уточнява в т. нар. свои спомени: 6000 храбреци. И си приписва откритието, което направил: „ледът се пропука". Всъщност тия думи Петър Берон казва на Иван Бакалов и той си ги записва в бележника.

По случайност, точно когато шествието тръгва към Народното събрание, камбаните на „Александър Невски" започват да бият за вечерня. Получава се нещо мистично. Мнозина виждат в това Божи знак.

И отново за кой ли път български жени слагат в джобовете си мъжете. Майки с детски колички искат да застанат начело, като щит срещу непристойно поведение на властта.  Петър Слабаков Берон с големи усилия ги убеждават да не поемат този риск.

И три хиляди души запяват „Хубава си, моя горо", пеят, плачат и се прегръщат триста метра...

До входа са допуснати Слабаков, Берон и Каракачанов. Те искат да връчат документите лично на председателя на Народното събрание, както е редно. Пращат някакъв, може би заместник, който нагло им казва: Къв е тоа народ, не можеше ли тихомълком да дойдете?!

С целият си авторитет Петър Слабаков се обръща към множеството: „Хайде сега, както мирно и тихо дойдохме, мирно и тихо да се разотидем!“.  Така и става.

Тридесет години някои говорят как ходили в култовото заведение „Яйцето" да полеят историческото събитие. Да говорят.  Историята няма да припише заслугите на пионерите на демокрацията никому.

Но сега е З ноември. И тая революция ще изяде децата си. И не само тях.

Георги Цанев ще потърси изкупителна жертва и ще смачка подполковник Петьо Бонев. На съвещание в МВР ще скочи да го защити детективът, следовател и писател Янко Димов: Защо трябва да се хвърля Пешо Бонев на лъвовете. Отваря дума за Титянова. После си хвърля книжката и напуска МВР. Създава първата частна детективска агенция.

Пешо Бонев не може да понесе несправедливостта и се самоубива. Самоубива се и жена му, също служител на МВР.  Няма да мине много и ще се самоубие и Янко Димов.

Но това е вече друга история.

Днес още е Трети ноември. Ден първи...

В категории: Новини , История , Нова история