Един случай от Виетнамската война, разказан от американеца Далас Механ
Автор: Николина Христова, Никопол
През 2001 г. с решение на ООН 6 ноември е обявен за Международен ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти.
Опитвам се да си обясня в какво се изразява това и как би се приложило по време на въоръжен конфликт или не дай си Боже, по време на война?! Да се пази околната среда от експлоатация, когато се унищожава живата сила на врага, сиреч - убиват се войници? Какви са ползите от такива международни дни, спогодби или договори?
Преди 29 години семейството ми се запозна с един американец – Далас Механ от Алабама. Той е ветеран от Виетнамската война – почитан и уважаван гражданин. При един разговор за опазване на околната среда той разказа следния случай.
Управляваният от него вертолет бил свален от виетнамците в джунглата.Чакали помощ, след 2 дни провизиите им свършили. Един от екипажа направил самоделна бомба, за да убият риба в реката. Друг войник се намесил с думите, че това е противозаконно. Получила се парадоксална ситуация между действителността на войната и осъзнатото поведение на един природозащитник. Изходът е ясен – не са умрели от глад.
Попитах Далас за какво беше намесата на САЩ в конфликтите в този район? Отговорът беше дълъг, но безмълвен – едни тъжни очи...
За колко ли безсмислено загинали американци и виетнамци се е сети той тогава?!
Много по-умни хора от мен са го решили 6 ноември да бъде Международен ден за предотвратяване на експлоатацията на околната среда по време на война и въоръжени конфликти. Но аз да питам, на ум, на глас - не е ли по-разумно да има решение, което да се изпълнява да няма конфликти, да няма войни?!
Много обичам изкуството мозайка. Когато гледах филма „Сирийска мозайка” се изумих, че чрез творчеството си обикновените сирийци имат вяра и търсят помощ. Авторката и операторът са показали силата на този народ. Кой и кога ще им помогне?
Вече четири години, когато ми е тежко си пускам филмчето „Сирийска мозайка” на Марина Евгениева и Иван Филчев и се моля героите от него да са живи.
Колко ли години още ще казваме като Моканина — Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
