Български държавници и генерали започват денонсирането на Ньойския диктат още през 1927 г.
Автор: Борис Цветанов
„Чест прави на българските политици, особено на Андрей Ляпчев и Георги Кьосеиванов, че са намерили начин да се излезе от изолацията, да се възстанови армията и да се подготви страната за едно устойчиво присъствие на Балканите и в Европа."
професор Пламен Павлов
През последните години зачестиха статии по въпроса с Ньойския диктат, който някои неправилно наричат договор. Повечето от тях са изпълнени с некомпетентност. Срещат се и апели от рода: срокът изтече, да си върнем земите. Това е толкова нелепо, че не си струва да пишем за това.
Ще споменем само, че в 296-те точки на документа (според някои недостъпен, което не е вярно) няма и дума за какъвто и да било давностен срок. Отправят се апели правителството да денонсирира* диктата. Ами това отдавна е направено.
Началото на неговото денонсиране е поставено още през 1927 г. По това време у нас още се разполага като у дома си Съглашенска комисия, която стриктно следи за спазването на клаузите. Подкупни нашенски мекерета й слугуват.
Въпреки това военният министър Иван Вълков (над него все още тегнат нелепи обвинения) издава през 1927 г. секретна заповед номер 266, с която се разпорежда въоръжените сили на царство България да се разгърнат в 24 пехотни, 12 артилерийски, 10 конни и 4 инженерни полка.
За да не затрудняваме читателя, даваме предвижданата бройка на бойци под знамената - над 150 000.
Още през 1928 г. в армията, все под носа на съглашенци и техните шпиони (тайната се опазва от нелегалното тогава военно контраразузнаване), започват структурни промени в духа на българските военни традиции. След като Съюзническата комисия напуска страната през 1931 г. започва възстановяването на българската армия.
Ако някой пита от къде оръжие, след като по диктата е трябвало да бъдат унищожени (потопени в морето, дадени на генерал Деникин и т.н.) 1 200 000 пушки, 5000 картечници, 300 000 000 патрона, 6 000 000 снаряда и др., ще кажем: значителна част от това оръжие е укрито с големи рискове, дори за живота от доблестното българско войнство, граждани патриоти с особен дял и на контраразузнаването.
Само четири години по-късно имаме армия от 56 245 бойци. Силата на българското войнство е демонстрирана на най-внушителния военен парад на всички времена, състоял се на 6 май 1937 г.
Той заслужава специално разглеждане. Тук само ще отбележим, че е демонстрация на пълно отхвърляне на унизителния Ньойски диктат, което е отбелязано и в чуждата преса, както и в програмните доклади на военните аташета.
Парадът започва в 10 часа. Цяла София е излязла и запълнила пространството от Борисовата градина до паметника Левски. Начало поставя шествието на славните бойни знамена.
Цар Борис III с блестяща униформа и военна каска слиза от официалната трибуна, отдава чест и в тази военна стойка няма да мръдне и за миг цели шест часа. Тази негова снимка ще се появи в най-популярното американско списание „Време" („Time") и ще обиколи целия свят.
Минават живи опълченци, генералите, следват различните родове войски. Слушал съм разкази на свидетели: когато челните колони минавали по жълтите павета, последните от шествието били в района на Четвъртия километър.
Цар Борис Трети връчва бойно знаме, 5 май 1937 г.
Неволно ми идва на ум тазгодишния фарс с 1000 военни и 50 бойни единици...
През 1939 г. Щаба на армията има разработени бойни разписания за мобилизационно разгръщане на четири армии с обща численост 293 421 войника с 10 578 офицери (за да не прекаляваме с цифри не отбелязвам подофицерския състав,както и сборната пета армия с 20 201 бойци и 953 офицери). Извършени са изчисления, според които армията може да разчита на свикване под знамената на 602 793 бойци.
А у нас още се намират „капацитети", според които сме подписали Тристранния пакт, защото сме имали само 20 хилядна армия.
Още през 1936 г. Щабът на армията вече има готови оперативни планове за посрещане вражеско нападение от страна на Турция, Гърция, Югославия и Румъния, чиито апетити от 1916 г. да ликвидират България не са стигнали.
Българският национален трибагреник над Ньой – това е последният гвоздей в ковчега на Ньойския диктат, забит на 23 юли 1941 г. Главнокомандващият войските ни през Първата световна война генерал Никола Жеков посещава Западния фронт.
Когато пристига в Ньой, той е посрещнат от представителна войскова част, издигнато е българското знаме и под звуците на „Шуми Марица" той се разписва в Златната почетна книга на Общината.
*Денонсиране: Отказ на една от страните в международен договор от неговото изпълнение, което води да прекратяването му
