Навършват се 170 години от рождението и 100 години от смъртта на Атанас Тодоранов
Автор: Борис Цветанов
Българската журналистика е сред пионерите на популяризирането и на телевизията и на видеоелефона.
Излизащият в Букурещ вестник "Българин" пише още през 1877 г. кратка статия, в която се казва: „...в момента се работи по усъвършенстването на телефона (читателю, изобретението на Александър Бел едва е проходило преди година, не е познато не само в България, но и по света, в нас едва по време на Руско-турската война ще се проведе разговор по телефона в Пордим между румънския крал Карол и княз Николай Николаевич) чрез два чудни апарата, та една фамилия да може да види баща си и да говори с него... и апарат, с който, ако в Букурещ представят една драма, то в Свищов или Търново може да се види сцената и да се чуват актьорите".
Текстът не е подписан и ние не знаем за източниците на автора. Но той е направил силно впечатление на учителя в Русе Атанас Тодоранов. Ще минат още осем години и той ще прочете в руското списание „Електричество" научната студия на Порфирий Бахметиев за „предаването на изображението на движещи се предмети и картини с помощта на жици" - радиото, още не е изобретено.
Бехметиев, който след пет години завинаги ще свърже живота си с България, вече е защитил изобретението си в Цюрих още през 1880 г., като го е нарекъл телефотограф.
Четири години след него заслугата за разработването на принципа на телевизията ще бъде приписана на немеца Паул Нипкоф.
Нипкоф изобретява устройство за сканиране на изображение и неговото последващо изобразяване на екран
Атанас Тодоранов е запознат с всичко това. Той не е само учител, но и изобретател, автор на учебници по физика, математика и естествознание, книги като „Масларство и сиренарство", „Животен магнетизъм" (една от първите научни книги в света по биоелектричество) и пак нещо любопитно: „Съвременна магия - фокусно изкуство".
Историята не е справедлива към този интересен човек. Няма запазена дори негова снимка. От музея в Русе дори не ми отговориха на молбата да открием нещо за него. Има написана само една статия от неуморния ентусиаст, създател на сайта „Сандъците" Антон Оруш.
Ние ще допълним картината.
Още през 1900 г. Атанас Тодоранов иска да запознае авторитетна комисия от специалисти и държавници с изобретението си електрически далекоглед.
През 1902 г. Тодоранов стига до професор Бахметиев, като иска освен учени на обсъждането на изобретението му да присъстват премиера Петко Каравелов и дори княз Фердинанд. В писмото си той моли от министерството на обществените сгради, пътищата и благоустрояването да му бъде отпусната сума от 30 лева, тъй като е крайно беден, сам се грижи за внуците си и трябва да ги подсигури за дните, в които ще бъде в София да защити изобретението си.
Думата на Бахметиев е силна - той е член на Книжовното дружество, професор в университета, изобретател със световна известност, смятан е за бащата на науката за магнитосъпротивлението, разбира се, отдавна не занимаващ се с телевизията.
Но никой от държавниците не обръща внимание ни нему, нито на писмото на Тодоранов. А по това време в света още няма разработен прототип на телевизия.
Освен това повтаряме - за първи път се поднася идея за „предаване на далечни разстояния светлини и образи в естествени цветове".
Едва четвърт век след Тодоранов една американска компания ще осъществи първото предаване на черно-бяла картина, а през 1928 г. шотландецът Джон Беърд ще се заеме с предаване на цветен образ.
Джон Беърд по време на работата си над системата за механично телевизионно предаване
Не получил отговор, русенският самотник пише ново писмо, в което споделя, че ще търси помощ от чуждестранни капиталисти.
Папката с преписката между Тодоранов и институциите
По това време министър на обществените сгради е Иван Белинов, живял известно време в Русе и издавал вестник "Законност", който няма начин да не е познавал популярния учител, но отказва да го подпомогне с 30 лева.
Вероятно по настояване на Бахметиев все пак министерството изпраща на Тодоранов билет за пътуване до София и обратно и в последните дни на 1902 г. той е в столицата. Комисията заседава на 30 декември. Освен Бахметиев, в нея са проф. Никола Добрев, Борис Кинтишев - електроинженер, завършил в Германия, и инспекторът от ПТТ Тодор Цончев.
Всички са поразени от проекта. Той е много по-сложен и на по-висока степен от известен такъв на френски изобретател, който може да предава само черно-бяла картина.
Бахметиев вижда в Тодоранов продължение на своето изобретение и ученик, надминал учителя си, и търси начин той да получи финансова подкрепа от правителството, за да „усъвършенства проекта си, който, след като бъде представен в готов вид, на държавни разноски да бъде създаден прототип".
Министър-председателят Стоян Данев разписва скромната за подобно изобретение сума от 500 сребърни лева. Тодоранов започва да работи и през есента на 1903 г. е вече готов.
На 27 септември Бахметиев пише да правителството: „Многоуважаеми, господин министър! Днес разгледахме... и двата апарата на господин Тодоранов... Както сте благоволили да отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако я подкрепите и сега..."
Глас в пустиня.
Премиер е генерал Рачо Петров, който си се занимава с далавери с оръжие, министър на пътищата е не оставилият никаква следа Димитър Петров-Централния.
Атанас Тодоранов ще се затвори в Русе, проф. Бахметиев ще бъде изгонен от България. А големият изобретател ще почине в края на 1919 г. забравен от всички...
И още нещо интересно
ТЕЛЕВИЗИЯТА И ИВАН ВАЗОВ
През 1877 г. Иван Вазов е в Букурещ, където издава втората си стихосбирка "Тъгите на България". По-късно отива в Свищов като писар в канцеларията на Найден Геров.
Той сътрудничи на "Българин" и прочетеното от него във вестника за телевизията и видеотелефона оставя дълбоко впечатление у писателя.
През 1899 г. Патриархът на българската литература написва първия български фантастичен разказ "Последният ден на двадесети век". Той си заслужава специално внимание, но сега само ще отбележим, че в разказа царят на България на 31 декември 2000 г. разговаря със сина си - управител на Одрин, по видеостена. А влакът от там до София стига за два часа...
В крайна сметка
ПЪРВАТА СРЕЩА НА БЪЛГАРИ С ТЕЛЕВИЗИЯТА
става през целия ноември 1940 г. Тогава германската фирма „Телефункен" организира изложба в Дома на техниката на столичната улица „Раковски"108 , където са поставени 6 телевизионни приемника, по които софиянци гледат предавания на живо от улицата до сградата, от други улици, както и концерт.
В две зали са монтирани и видетелефони.
Изложбата е посетена от 50 000 души. За сравнение - по това време София има 400 000 жители.
Сключено е споразумение през 1941 г. „Телефункен" да се заеме с организацията на изграждане телевизия в България. Но войната с СССР осуетява намерението...
