Пловдивският владика спечелил за енорията си Шипка... на комар


Пловдивският владика спечелил за енорията си Шипка... на комар
Снимката е илюстративна
03 Декември 2019, Вторник


Преди това населеното място спадало към Търновската митрополия

Автор: Диана Славчева

По турско време Шипка (населеното място, не проходът или върхът) попадала, както и днес, в Казанлъшката административна околия - тогава именувана кааза, но духовно се числяла към Пловдивската епархия. В същото време Казанлък, с всички околни села, спадали към Търновската епархия. Единственото населено място, което правило изключение, било именно Шипка, която в онези години била още село.

В интерес на истината, преди това и то било към Търновската духовна епархия. Любопитна легенда, разказана от Боян Чомаков (сърцат летописец на селището, б.а.) на страниците на бр. 367 от декември 1939 г. на някогашния в. „Искра", обяснява как така, противно на всякаква логика, населеното място било присъединено към Пловдивската митрополия.

„В онова време, когато народът ни бил духовно в лапите на простаците и хищни фанариоти - владици, които прекарвали дните си в ленност, грабеж и пиршества, тогава е станало това чудо, и то по начин много прост и лесен" – пише Чомаков.

Ето какво се е случило преди 80 години:

Тогавашният Пловдивски владика отишъл на гости на колегата си в Търново „во Христа". В чест на свидния посетител било дадено пищно владишко пиршество – двамата митрополити похапнали обилно, пийнали порядъчно и след гощавката решили да изиграят една табла. 

Ама на вързано – т.е. с келепир за победителя. Речено-сторено, и двамата облечени в расо комарджии почнали залозите. 

Пловдивският владика заложил Калофер, търновският – Шипка. И с хъс взели да хвърлят заровете. Играта, дето се вика, била на живот и смърт! 

В крайна сметка надвил пловдивскияг владика и така спечелил Шипка, която добавил към епархията си. 

В кои точно години е станало това, историята мълчи. Та не е знайно кои са били двоицата архийереи, разиграли на табла енорийските си владения – да се славят имената им! Но поне делата им са останали в аналите на Казанлъшкия край, да се знаят и до днес...

Апропо, по времето на тоя разказ прочутият Шипченски храм „Рождество Христово" все още не е съществувал. Строежът му започва през 1885 г. и завършва през 1902 г., когато е осветен. На снимката, с която илюстрираме материалът все пак го има, но по-старо фото на Шипка така и не намерихме...


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки