Днес е трудно да се каже дали те не са били от някой античен обект
Автор: Дина Харизанова
Голям дерт имали казанлъчани преди 80 години. Любимият „Розариум" вече им бил отеснял заради нарасналите нужди на града от градски градини. Та се заели да запълват с изкопана пръст от двете страни бреговете на урегулираното корито на Старата река в района от новия мост до болницата до над съществуващия тогава дървен мост за Тюлбето през бившата циганска махала.
Идеята била така да се оформят две алеи покрай каменните зидове на реката, като се създаде площ за градска градина, която да се ползва от жителите на кварталите Куленски, Сър алан, Калпакчийски и Къренски.
За целта трябвало да бъдат иззидани със суха зидария въпросните брегове и малко по-късно споени с цимент.
За инициативата съобщава в своя бр. 368 от 1939 г. казанлъшки вестник „Искра".
Всичко това е много хубаво, но оказва се, че замисълът е камъните за брегоукрепването да се взимат чрез временна трудова повинност от... Тюлбето.
Както е известно, възвишението в старата част на Града на розите носи името си от издигащата се там турска семейна гробница тюлбе. Легендата разказва, че тук бил погребан Съраджа паша, смятан за основател на Казанлък.
Естествен завършек на хълма е могилата, в която е открита прочутата Казанлъшка гробница, обявена за паметник под закрилата на ЮНЕСКО. На нея случайно попадат войници, които копаят окоп край могилния насип. Това става на 19 април 1944 г.
Трудно е да се каже дали камъните, извлечени от Тюлбето за зидането на бреговете на реката, не са били част от някой античен обект, съществувал на това място в миналото. Самото откриване на тракийската гробница става една петилетка след описаните във вестник „Искра" събития.
Знайно е, че много старини на наша територия са били разрушени, за да бъдат използвани в нови времена за строителен материал камъните, от които са изградени. Та няма да е чудно, ако и в този случай се касае за такава вандалщина.
