Една истинска история, разиграла се в миналото край Маслен нос
Автор: Десант
Една случка отпреди много години, разказана от стар моряк, показва как свети Никола в действителност помага на рибарите и неговото покровителство не е само легендарна притча. Историята е записана от М. Г. Матеев и е публикувана във в. „Бургаски фар“ на 19 декември 1941 г.
„През едно тържество на св. Никола на излизане от катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ видях да стои до десния иконостас, на който бе положена иконата на св. Никола, турският капитан Ходжата, смирено отправил поглед към нея.
Запитах го тихичко: „Нечин бакйорсун хепъ бу айозу?“ („Защо гледаш все този светия?“). Ходжата отговори самоуверено: „Насъл бак маджам ачан о бени куртарди“ („Как да не го гледам, когато той ме спаси“).
Заразпитвах го да ми каже в какво се състои работата. Ходжата заприказва със страхопочитание без да снеме очи от иконата.
„Идвах с гемията си от Цариград, за да натоваря кюмюр. Тръгнах един ден преди днешния ви празник при хубаво зимно време, когато на средата на пътя започна да вали сняг, който ми пречеше да гледам до една миля и се ориентирам по Зехтин борун (Маслен нос). С големи усилия забелязах в ляво Зехтин борун и завих кормилото в ляво към Созопол. Задуха силна северна буря, примесена със силна снежна виелица. Започнах борба с вълните, за да се довлека и приютя в созополския залив. Смрачи се и нищо не виждах пред кораба.
Когато държах кормилото, силен вятър изкърти част от мачтата на кораба и платното със силен шум се повлече от вятъра надолу, като ме удари в главата. Аз изтървах кормилото от болка, паднах в несвяст и не чувствах какво става. Както лежах на палубата, пръскана от морските вълни и снежните парцали, присъни ми се, че на кормилото стои и здраво го държи един старец с бяла брада – точно като този (и посочи иконата на св. Никола).
След дълга мъчителна нощ аз се съвзех, станах и какво да видя?! Корабът ми стои на котва в тихия созополски залив, въпреки виелицата. И убеден съм, че тоя „айоз“ (светия), когото в съня си видях, че държи кормилото, ме спаси от загиване... Затова на този ден и аз като вас празнувам спасението си от св. Никола, чиято икона имам сега на гемията си за кадем (щастие)."
Удивителното в този случай е, че св. Никола помага на друговерец. Историята звучи като приказка, в която суеверието и реалностите се преплитат. Но е показателна, че силата на светеца е могъща и трябва да вярваме в нея. И тогава ставата чудеса!
Апропо, да си припомним, че единственият оцелял при корабокрушението с кораба „Ванеса", потънал при буря в близост до Керченския пролив, убедено вярва, че именно икона на св. Никола го е спасила, след като прекарва десет часа и половина в ледените води.
Преди години Николай Димитров разказа през „Десант", че иконата е единственото нещо, което взел със себе си, щом кораба започва да потъва. „Тя е на над 100 години. Подарък ми е от дядо ми Николай. Той пък я получил от неговия кръстник. И през цялото време докато бях във водата тя беше близо до сърцето ми".
