Представените накити отразяват различни етапи от преселението на готите на територията на днешна България
Автор: Десант
До края на февруари в Регионалния исторически музей в Шумен може да се разгледа гостуващата изложба на музея във Велики Преслав „Готите и аулът до село хан Крум".
На 12 км от Преслав, в рамките на ранносредновековното укрепление (аул), са разкрити четири късноантични църкви от втората половина на IV – V в. Те предхождат с приблизително четири столетия изграждането на аула. В непосредствена близост до църквите или вътре в тях са открити гробове, принадлежащи на първенци от местната общност. Те са погребани с накити от злато, позлатено сребро и полускъпоценни камъни, които принадлежат на стила на готското ювелирно изкуство от епохата на Великото преселение на народите.
Находките намират паралели сред паметници от Крим, Северното Черноморие, Дунавските римски провинции, териториите на дн. Италия и Испания, където готите са живели в различни етапи от своето придвижване от изток на запад през периода IV – VI в.
Накитите от с. Хан Крум датират от края на ІV до края на V в. Те отразяват различни етапи от преселението на готите на територията на днешна България: пристигането на християнизираните вестготи ариани (водени от епископ Вулфила) в средата на IV в., преминаването на вестготите на юг от р. Дунав (след хунската инвазия от 375 – 376 г.) и на остготите, освободили се от властта на хуните след смъртта на Атила през 453 г.
Съпоставени с данните от писмените извори за усилената проповедническа и просветителска дейност на епископ Вулфила и неговите ученици, находките от с. Хан Крум свидетелстват, че тук се е намирал един от духовните центрове на мизийските готи-ариани. Той е възникнал през втората половина на IV в. (вероятно още приживе на епископ Вулфила) и е просъществувал до края на V в.
