Целта на зловещия терористичен акт е родната политическа върхушка да застане на страната на Централните сили
Автор: Борислав Гърдев
Едно от най-зрелищните престъпления в началото на ХХ век у нас е атентатът в софийското казино по време на маскения бал на 31 януари 1915 г. Той е организиран от младотурското правителство с цел след дадените жертви от родната политическа върхушка да се повлияе на ориентацията на България в Първата световна война на страната на Централните сили.
За същото настоява и ВМРО на Тодор Александров, а тъй като лидерът на народните либерали д-р Никола Генадиев, след завръщането си от Рим, настоява за коалиция с Антантата, акцията цели и неговата дискредитация и отстраняване от политическата сцена.
Като цяло атентатът постига поставените си цели. Наистина жертвите не са толкова много, колкото са планирани, тъй като един от изпълнителите на пъкления замисъл, Владо Чолаков, при отвиване на капачката на внесената в казиното бомба, разсипва част от взрива.
Все пак организаторът на заговора Наум Тюфекчиев, организирал убийствата на Георги Вълкович и Стефан Стамболов, свършва добра работа. Срещу 30 000 лева подкуп полицейският инспектор Стефан Стоилов, отговарящ за охраната на казиното, оставя само един полицай пред сградата на главния вход. А това развързва ръцете на наетите от Тюфекчиев трима изпълнители на зловещата задача – Христо Иванов-Дежурния, Владо Чолаков и Иван Икилюлев.
Чолаков запалва фитила и предизвиква взрива, разтърсил в един часа на 1 февруари 1915 г. среднощна София. Четирима души са убити (между тях синът на началник-щаба на армията ген.-майор Климент Бояджиев – поручик Никола Бояджиев, и дъщерята на военния министър ген.-лейтенант Иван Фичев – Мара Фичева-Багарова), а осем ранени.
За атентата Тюфекчиев получава от турците 227 000 златни лева и в добавка се появява на местопрестъплението, за да подхвърли версията, че бомбата е изработена в сръбския град Крагуевац. Той е и човекът, лансирал легендата, че атентатът е дело на Викентий Попанастасов, бивш работник в Арсенала и чиновник в Сметната палата, интимно близък с д-р Никола Генадиев.
Попанастасов е арестуван, но въпреки побоя, отхвърля обвиненията. Заловеният Христо Иванов-Дежурния обаче хвърля цялата вина върху Попанастасов, свързвайки го с д-р Генадиев. Дежурния съобщава на следствието и „новината", че Генадиев готви да направи своето протеже градоначалник.
Следствено дело №54/1915 се гледа с мълниеносна бързина от следователите при Софийския окръжен съд В. Чуклев и В. Митаков. На 30 април следствието е приключено, а по углавно дело №291/1915 присъдата от съдийската комисия с председател полк. Димитър Жостов е произнесена на 27 юни 1915 г. От заловените седем подсъдими на смърт чрез обесване са осъдени двама невинни – Викентий Попанастасов и Христо Сантов-Кукушенеца, докато Владо Чолаков не е сред обвиняемите.
Наградата за залавяне на престъпника от 20 000 лева така и остава неоползотворена.
Никола Генадиев е разпитан на 17 април, отхвърля обвиненията да е давал пари за атентата на Викентий Попанастасов като „инсинуация", но реномето му е сериозно накърнено. На 21 октомври 1916 г. е хвърлен в Софийския централен затвор като активен участник в Деклозиеровата афера.
На 6 септември 1915 г. България сключва договор с Централните сили, а на 1 октомври влиза във войната срещу Сърбия. Втората национална катастрофа ще настъпи след три години...
