Отдавна съществуващия за това спор в научните среди решава докторантката от великотърновския университет Анелия Маркова след проучване в исторически извори и архивите на НАСА
Автор: Сашка Александрова, в. „Борба"
С факти от астрономията, физиката и исторически извори докторантът по история Анелия Маркова успя да докаже категорично, че въстанието на двамата братя Петър и Асен е избухнало почти година по-късно от общоприетата дата 26 октомври 1185 г. - през пролетта на 1186 г. Така възпитаничката на Факултета по история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ слага край на един дългогодишен спор за това кога наистина е започнало прочутото въстание на двамата Асеневци, пише великотърновският вестник "Борба".
Когато започнала да работи върху докторантурата си, Анелия Маркова се натъкнала на исторически извори, в които въстанието на Асеневци е свързано по време със случилите се тогава слънчеви затъмнения. И един от тези извори се оказала… „История“-та на византийския историк Никита Хониат. Един пасаж в тази история, в който той разказва за бунта на пълководеца Алексий Врана срещу византийския император Исак II Ангел, дава повод на родните историци да спорят.
Императорът побеждава с помощта на маркграф Конрад Монфератски – представител на италианска благородническа фамилия и крал на Йерусалим от 1192 г., и следва една среща между двамата, която, според Хониат, се е случила по време на същото слънчево затъмнение, което е белязало и въстанието на двамата Асеневци. И основната дискусия е кога всъщност Византия предприема ответния удар срещу Петър и Асен. Някои от историците смятат, че Хониат е твърде непоследователен в описанието на събитията, които на всичко отгоре са се случили 20 години преди той да ги напише.
Други пък твърдят, че разказът му за затъмнението е стилически похват. Според Анелия не е нито едното, нито другото и византийският историк много добре е знаел какво и как го разказва. Затова тя решила да се зарови в астрономията и физиката, защото, за разлика от историята, тези две науки са категорични и няма място за „аз мисля – ти мислиш“.
„Как започна всичко ли? От един разговор с моя научен ръководител доц. Иван Лазаров. Когато вече беше ясно, че съм утвърдена за докторант, той ме попита за какво искам и за какво не искам да пиша. И така на принципа на изключването стигнали до войните през Средновековието.
„Моята посока не беше да изследвам стратегии и тактики, а за това колко на брой войни сме водили със съседите си по време на Второто българско царство в периода XII – XIV век, кога започват тези войни, кога приключват. И първо в списъка се оказа въстанието на Петър и Асен, за чиято дата се води отдавна спор“, обяснява Анелия Маркова.
Тя започнала да се рови в историографията и да чете всичко написано. Така попаднала на изследванията на акад. Иван Дуйчев и проф. Петър Петров, в които въстанието на двамата Асеневци е датирано и по слънчевите затъмнения, които са били точно шест в периода 1185 – 1187 г.
„Тук ще отворя една малка и бърза скоба, за да кажа, че родните историци говорят за кратка и за дълга хронология. Тези, които смятат, че въстанието е избухнало през 1885 г., се придържат към версията, че събитията са се разиграли в по-кратки срокове. Другите, които са на мнение, че въстанието започва през 1186 г., говорят за по-дълга война и виждат края й в 1188 г. Затъмненията са се случили в периода 1186 – 1187 г.“, казва Анелия.
Търсейки данни за въпросните слънчеви затъмнения, тя стигнала чак до сайта на НАСА и до техния соларен каталог, който посочва с абсолютна точност всички тези природни явления, като започва няколко хилядолетия преди Христа, та чак до ден-днешен. Авторите са уточнили, че носят пълна отговорност за данните и са признали, че допустимата грешка при всяко затъмнение е в рамките на 2 до 5 секунди, което е нищожна грешка и не влияе върху проучването.
„Соларният каталог ползва Гугъл мапс, тоест, когато зададеш датата на съответното слънчево затъмнение, получаваш неговата траектория и всички точки по света, откъдето то е видимо. От въпросните шест слънчеви затъмнения само две са били видими от територията на днешна България и Константинопол (днешен Истанбул)“, разказва Анелия и уточнява, че за да събере още доказателства в подкрепа на тезата, че въстанието на Асеневци избухва през пролетта на 1186 г., тя тръгнала да разглежда последователността на събитията от техния край към началото. И започнала от тези, които са се случили с Византия, а те са няколко похода на Византия срещу България.
„Според историците, които защитават тезата, че въстанието е избухнало през 1185 г., хронологията е следната – срещу Петър и Асен тръгва първо севастократорът Йоан, после е походът на Йоан Кантакузин, после този на Алексий Врана и накрая се осъществяват двата императорски похода. Другите историци, за които вярна е годината 1886 г., тези събития се подреждат така: първият поход е този на Исак II Ангел, после са походите на тримата пълководци и накрая е вторият императорски поход, който завършва със споразумението при Ловеч.
„Изчетох Никита Хониат, проследих слънчевите затъмнения и ми стана ясно, че от тези две затъмнения, които са били видими от териториите на днешна България и на средновековен Константинопол, само едно отговаря точно на събитията. И ето я хронологията. През лятото на 1186 г. Исак предприема първия ответен удар срещу Петър и Асен. Обаче подценява българите и се връща. После изпраща тримата военачалници последователно, като третият е Алексий Врана. Да не забравяме и факта, че тогава Византия се раздира от вътрешни борби и този Алексий решава, че ще вдигне бунт заради личните си амбиции. Императорът трябва да потуши бунта и едва тогава да тръгне на втория си поход срещу България.
И тук идва основният въпрос – ако първият поход е през лятото на 1186 г., а въстанието на Петър и Асен е избухнало през октомври 1185 г., защо Византия изчаква толкова време да потуши войната?! Този въпрос никак не е маловажен и е много логично зададен от тези, които подкрепят тезата, че бунтът на Асеневци се е случил по-късно.
И както вече казах, това въстание не е спонтанно, то не избухва от днес за утре. Преди него Петър и Асен предприемат аудиенция при Исак, за да искат да бъдат причислени към византийските стратиоти и да получат владения. Никита Хониат пише, че императорът бил изумен от тяхната дързост и дори Асен получил плесница. Тогава двамата го заплашват с бунт.
А тази аудиенция няма как да се е случила преди октомври 1186 г. Защото Исак взима властта след преврат и това става през септември 1185 г. Трябва му време да заеме престола. После започва преговори за брака си с унгарската принцеса Ана-Мария. Тези преговори се водят чрез пратеничества. След тях и постигане на споразумение с Унгария за династичен брак, императорът налага допълнителни данъци на българите, за да плати разходите по сватбата“, разказва Анелия Маркова. И допълва, че измежду историческите документи има и едно писмо на архиепископа Василий до папата от късната есен на 1203 г.
В него българският архиепископ Василий казва, че е архиепископ вече от 18 г. „Като върнеш времето, имайки предвид, че средновековната година започва от 1 септември, става ясно, че той е провъзгласен през 1186 г. А всички знаем, че това провъзгласяване се случва в деня, в който Петър и Асен вдигат въстанието си“, казва още Анелия и признава, че не очаква да бъде направена промяна в учебниците. Но е категорична, че уточняването на тази дата е важно.
„В историята ни има няколко ключови дати и тази е една от тях. И съм удовлетворена, че научната общност приема датата 1186 и моите аргументи“, признава Анелия. А нейният научен ръководител доц. Иван Лазаров допълва, че от научна гледна точка д-р Анелия Маркова слага край на дългогодишната дискусия кога е избухнало въстанието на Петър и Асен – 1185 или 1186! И годината е 1186 г.
Приемам тезата на доктор Анелия Маркова за вярна за слънчевото затъмнение и въстание на Асен и Петър-1186 година пролетта.Те Асен и Петър-правнуци на княз Иван Владислав и цар Симеон-Велики с помоща на казаци-българи от р.Днепър,скити-сармати-кумани,сармато-българи-молдавци и българи-от Влашко и въстаналият български народ са извоювали свободата на България от Византия-1186-1188 години.
