На 10 февруари се навършиха 135 години от създаването на БТЦРК
Автор: Атанас Коев
БТЦРК е тайна организация създадена преди 135 тодини в Пловдив от група български революционери. Първоначалната цел на комитета е освобождението на Македония от османска власт, както и обединението на нашите земи в едно цяло. В по далечна перспектива дейците му предвиждат образуване на конфедерация на балканските страни. Основното обаче в дейността на организацията е подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Образуването на БТЦРК става на 10 февруари 1885 г. в Града на тепетата, като за ръководител е избран апостолът от Априлското въстание Захари Стоянов. Секретар е Иван Андонов, а касиер – Тодор Гатев. В ръководството на организацията са и редица други наши революционни дейци от близкото минало, сред които и Иван Стоянович.
Причината за създаването на БТЦРК са несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г., с които България е разпокъсана на няколко отделни части. Това предизвиква остро недоволство сред населените по всички краища на страната и става причина за всенародно движение за обединение на Княжеството, Източна Румелия и Македония в едно цяло.
Още през 1880 г. в Сливен, в присъствието на представители на Княжество България се създава Таен комитет, който да подготви обединението на разпокъсаните български земи. По редица причини той се разпада още в началото на своята дейност. Идеята за обединението на народа ни обаче не замира, като в края на 1884 г. и в началото на 1885 г. възниква нова революционна организация в Източна Румелия – БТЦРК, а неин център става Пловдив.
Веднага след учредяването на организацията се пристъпва към изграждането на частни революционни комитети в големите градове на Източна Румелия. Същевременно, за да не предизвикат подозрението на властите, те се легализират под формата на опълченски дружества.
Много голяма роля за сплотяването на революционните сили в автономната област изиграва вестник „Борба“, издаван и редактиран от самия Захари Стоянов. През април 1885 г. са изработени програмата и уставът на БТЦРК, като за образци са взети програмата и уставът на БРЦК в Букурещ от предосвобожденската епоха. Крайната цел, която си поставя новооснованата организация е „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“.
В средата на 1885 г. в дейността на БТЦРК настъпва рязка промяна, като връх в негово ръководство взема идеята за обединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър Батенберг. Причината за това е, че през лятото на 1885 г. комитетът организира кражба на оръжие от военен склад в Чирпан, като целта е то да се прехвърли в Княжеството, където да се въоръжат чети, които да заминат за Македония. Източнорумелийските власти обаче успяват да заловят пратката и организират наказателно дело срещу извършителите.
Станалото навежда Захари Стоянов на мисълта, че правителството на автономната област е сериозна пречка за дейността на революционната организация, като във връзка с това основен приоритет на БТЦРК става свалянето на източнорумелийската власт и обединените на областта с Княжеството.
За изпълнението на тази цел организацията се свързва с представителите на Либералната партия в Източна Румелия и с ръководителите на либералите в Княжество България. Така постепенно ръководството на БТЦРК се поема от либералите д-р Странски, Константин Паница, Димитър Ризов и др., както и от някои военни дейци от автономната област, което придава на комитета военно заговорнически характер.
Обликът на революционната организация не се променя и след проведеното събрание на 25 и 26 юли 1885 г. в село Дермендере, Пловдивско (дн. с. Първенец), когато начело на БТЦРК отново застава Захари Стоянов.
Чрез публикации в пресата и публични демонстрации организирани от комитета се засилват обществените нагласи в полза на обединението на българските земи. Най-масовото мероприятие организирано от БТЦРК е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 г.
В същото време организацията, подготвяща Съединението, установява връзка с висши офицери от Източнорумелийската милиция, сред които Райчо Николов и Сава Муткуров, както и много военни от местните гарнизони. Същевременно се провеждат разговори с най-висшия офицер от областта, майор Данаил Николаев. Той одобрява идеята за обединение на Северна и Южна България, но е скептично настроен към липсата на реалистични планова на комитета.
В Княжество България са изпратени представители на БТЦРК, които се срещат с княз Александър Батенберг и го информират за извършената подготовка за Съединението. Монархът ги изслушва с интерес и ги насърчава да продължат дейността си в тази насока.
На 20 август 1885 г. от комитета е изработен окончателния план за действие. Той предвижда акцията по обединението да се осъществи с помощта на българската войска намираща се в Пловдив. Тя трябвало да бъде подкрепена и от въоръжени чети от близките градове и села.
В началото на септември 1885 г. в различни краища на Източна Румелия започват вълнения организирани от БТЦРК. Най-силен тласък на движението обаче дава бунтът избухнал в Панагюрище на 2 септември с.г. Той е овладян от полицията още същия ден, но възниква опасност областта да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани.
Във връзка с това е решено съединението да се ускори. Веднага се изпратени представители на комитета в различни градове на областта, които да поведат бунтовнически групи към Пловдив и да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември 1885 г. въстаническа чета, организирана от Чардафан Велики, обявява Съединението на българските земи от двете страни на Балкана и установява контрол над село Голямо Конаре. С това се слага началото на бунта, довело до обединението на Източна Румелия и Княжество България.
На 5 септември с.г. отряда от Голямо Конаре се придвижва към Пловдив, а в нощта срещу 6 септември 1885 г. части на източнорумелийската милиция, командвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над града на тепетата, като свалят от власт правителството начело с генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Веднага е съставено Временно правителство начело с д-р Георги Странски, включващо главно членове на БТЦРК.
Новата власт официално обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С това се слага край на дейността на тайната революционна организация, макар формално тя да продължава да съществува до януари 1886 г.
