Монографията на генерала запълва една празнота в нашата история като единствен досега опит за отразяването на участието на българския народ в Освободителната война, казва директорът на къщата-музей „Иван Вазов“ в Сопот Цветанка Неделчева
Автор: Десант
Цветанка Неделчева е филолог, изследовател на живота на Иван Вазов и член на Съюза на учените в България. В продължение на 33 години е директор на къщата-музей „Иван Вазов“ в Сопот. В историята тя ще остане като писателката, спасила безценен ръкопис на ген. Георги Вазов.
"Бог, съдбата или просто случайността подадоха в ръцете ми ценен ръкопис на генерал Георги Вазов, останал неиздаден цял век. Преди това бях разпитвала за този труд на пълководеца, превзел Одринската крепост през Балканската война, а веднъж дръзко го поисках от дъщерята на генерала Вера Вазова. Но стана така, че монографията му „Участието на българите в Освободителната война“ дойде при мен съвсем неочаквано", зазказва пред в. Марица Цветанка Неделчева.
Монографията запълва една празнота в нашата история като единствен досега опит за отразяването на участието на българския народ в Освободителната война, коментира тя.
Дългогодишно и искрено приятелство я свързва с Вера Вазова. Генералската дъщеря е от най-изтъкнатите дарители на сопотския музей на ценни снимки, документи, спомени.
Както всички от прочутия род, и Вера е надарена с интелект и писателски способности. Тя е учила в Девически пансион в Дрезден, а после завършила консерваторията в Цюрих с диплома за педагог по цигулка. Наследила е литературната дарба на чичо си и баща си.
Винаги когато Цветанка Неделчева ходела на гости в дома на Вера в София, носила цветя от Сопот. "Тя харесваше всички, но най-много розите, казваше: „Те са цариците", спомня си Цветанка. Дъщерята на генерала ги подреждала в няколко вази в хола, но първата винаги поставяла пред портрета на баща си.
Поднасяла своето ароматно кафе каймаклия със сладки, приготвени от нея. И разказвала с преклонение и признателност за всички от Вазовия род.
"Вера, освен музикант, беше и художник. Виждала съм нейните скици, моливни рисунки, потрети с бои. Впечатли ме много един портрет на баща й - рисунка с молив, правена през 1928 г. Нарисувала е как Георги Вазов чете вестник, вероятно „Слово“, където по това време печатал своите спомени от пребиваването си в Закаспийския край като офицер на руска служба", разказва Цветанка.
Интересно е, че в същата година и генералът рисува по спомен от детските си години своя баща Минчо Вазов. Това е единствената творба с неговия лик.
Дарба да рисуват имат и другите деца на Георги Вазов - Александър, който е фотограф художник, Зорка и Димитър.
"Вера често ме канеше на обяд, когато бях в командировка в София. Веднъж отказах, защото бях заета. Тогава тя сви дясната си ръка, тропна на масата и каза: „Аз съм генералска дъщеря, в един и половина те искам тук!“. Дисциплината и редът при нея бяха на завидна висота", спомня си директорката на музея.
На 5 юли 1994 година Вера Вазова стана кръстница на кино комплекса в Сопот, наречен на брат й Александър Вазов. Фотограф художник, той е завършил Мюнхенското фотоучилище и открил свое ателие по художествена фотография в Берлин. Александър е един от създателите на българското кино.
През 1995 г. в книгата си „Непознатия Вазов“ Цветанка Неделчева за пръв път публикува писмото на народния поет от 27 юни 1898 г., който по това време е председател на Редакционния комитет на „Българско Отечество“ и министър на народното просвещение, до брат му подполковник Георги Вазов. С него министърът възлага на военачалника да напише монография „Нова военна история“, а именно „Участие на българите в Освободителната война“. Писмото било предоставено на Цветанка Неделчева от Вера Вазова.
През 1902 година предстои тържествено честване на 25-годишнината от Шипченската епопея. В чест на този забележителен юбилей Георги Вазов ускорява работата си и завършва труда си на 2 април същата година.
"Много пъти през годините питах Вера Вазова къде е този ръкопис. Исках да ми го покаже, но тя все мълчеше и така все повече ме заинтригуваше. Трябва да съм била много настоятелна, защото веднъж ми показа разписка, от която бе видно, че този ръкопис се намира у Иван Цанов от София. Беше ми разказвала, че той често гостува и че пише статия за баща. Осъзнавайки ценността на ръкописа, внезапно ми дойде кураж да я попитам: „Ти завещаваш ли ми, ако някога този ръкопис попадне в ръцете ми, да го публикувам?“. Вера Вазова ми отговори лаконично: „Да!“. В следващия момент се стъпих от дръзкия си въпрос и от отговора. Освен това в разписката липсваше адресът на Иван Цанов", спомня си Неделчева.
На 16 юни 2007 година, заобиколена от своите близки, Вера Вазова чества своя вековен юбилей, а две години по-късно, на 25 юли 2009 година, почива.
"Минаха години, а аз и не мислех да търся Иван Цанов - не го познавах, не знаех адреса. Но веднъж Светла Петрова от Сопот, която живее в София, ме покани да ме закарат със съпруга до столицата. Оказа се, че Иван Цанов е нейният съпруг. Говорихме за ръкописа, а наскоро родителите ми предадоха ръкописа с уговорката след обнародването му да бъде дарен на Държавен военноисторически архив - Велико Търново, където генерал Георги Вазов има фонд. И така стана", обобщава Цветанка Неделчева.
Източник: Марица
