Странджанският град отбеляза в аванс 150 години от учредяването на Българската Екзархия
Автор: Светлана Николова
С помощта на документи и снимки експозицията „Вяра и държавност“ в „Геймановата къща“ в Средец разказва за трънливия път на Антим Първи - духовника, вградил живота си в най-съдбовните мигове на националното ни самоопределяне.
Геймановата къща
Един от тези исторически моменти е свързан с независимата българска църква, от чието създаване на 28 февруари ще отбележим 150 години.
Изложбата е гостуваща и ще остане в града до 15 май. Създадена по инициатива на Народното събрание и с активното съдействие на Държавна агенция “Архиви”, тя включва архивни свидетелства на Централен държавен архив, НА на БАН, ЦИАИ, Държавния военноисторически архив – Велико Търново, архивите в Монтана, Враца и Варна, катедралния храм “Св. Вмчк Димитрий” – Видин.
Каква е връзката на големия български национален обединител със странджанската община, разказва директорът на Националния археологически резерват „Деултум – Дебелт“ Красимира Костова:
„Тук откриваме негови родственици, които се заселват след Балканската война в района на Средец и близките села Драчево и Дебелт. Тези родственици пазят паметта на Антим I. Това са деца и внуци на неговия брат Коста. Именно това беше провокацията на представим тази изложба тук. Разбира се, повод е и честването на 150 години от учредяването на българската екзархия – това е първият момент, в който българите са признати като нация в рамките на Османската империя. Това е и първата ни успешна победа в рамките на петвековното османско робство.“
На откриването на изложбата присъстваха потомците на Антим I Димитрина Георгиева, нейният братовчед Петко Савов и синът му Стилян. Всички те знаят, че корените им са свързани с великия българин, но подробности за неговия житейски път научиха в „Геймановата къща“.
Откъси от спомените на Ангелина Касабова, друга потомка на Антим Първи от Средец, пък прочете Дора Тодорова, уредник в НАР „Деултум – Дебелт“ и съпруга на племенника на Ангелина.
„Чрез нейната сестра Веса Касабова, която дълги години е била в Инспектората по образование в Бургас, днес ние имаме тези записки, които хвърлят светлина за съдбата на потомците на Антимовия род, чиито корени тръгват от Лозенград. Тя ги е съхранила и ги е предала в ръцете на историците“, разказва Дора Тодорова.
През 1012/13 г., по време на Балканските войни, наследниците на първия екзарх са прокудени от родния си дом в Лозенград и тръгват с отстъпващите български войски, за да опазят живота на децата си. Взимат няколко неща в бохча и изминават пеша пътя до България. Установяват се в Средец.
„И тъй като цялата тази информация се предава по женска линия – от Марийка, която бяга от турците в Лозенград, през нейните внучки Веса и Ангелина, до майката на моя съпруг, реално погледнато не е запазено името на рода, който ги свързва с Антим Първи", добавя Дора Тодорова.
На откриването на изложбата бе излъчен и документален филм за живота на големия българин.
Русофил през голяма част от живота си, Антим I доживява преломен момент, в който изрича паметните думи към руските генерали: „Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?“
Изложбата ще остане в Средец до 15 май.
***
Роден в Лозенград с името Атанас Михайлов Чалъков, Антим 1 се замонашва в Хилендарския манастир през 1837. Учи в Цариград, о-в Хиос, Одеса и Духовната академия в Москва.
През 1868 става митрополит във Видин и участва в църковните борби, отхвърляйки власта на Цариградската патриаршия. След Априлското въстание работи за информирането на световната общественост и дипломация за тежкото положение на българския народ.
Освен като бележит духовник той остава в историята и като държавник, чийто подпис като председател на Учредителното събрание стои под Търновската конституция.