Един от тях е „Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ“ – т.е. „готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята“
Автор: Дина Харизанова
Васил Левски е живял и развивал своята дейност в една деспотична държава, каквато е османската империя, със силно развита добре платена мрежа от агенти. Агенти е имало навсякъде – и в институции, и в революционни организации, и на улицата.
Знаейки, че не може да избегне всичко това, той е прикривал отлично следите си. Затова се е представял и като занаятчия, и като продавач на въглища, и като художник, и като турчин… Ползвал е многобройни имена, прозвища и псевдоними.
Специалистите от Музеен комплекс – Банско припомнят някои от най-известните му псевдоними и тяхното значение.
Османската власт го наричала „Джингиби“, което буквално означава „дух, жив дявол, неуловим“.
Някои от псевдонимите на Апостола звучат еднотипно: Драгню, Драган Мирчов, Драгойчо, Драгомирчо, Драгойчо Иванов. От тях научаваме, че той е „страдащ човек“, „човек, за когото светът е мил“.
Румънският му псевдоним „Станкулеску“ пък означава „бодрият, будещият се рано“. Българското „Тропчо“ се тълкува като „пъргав, мобилен, скитащ, неуловим, ведър“.
В турските му псевдоними, често присъства името Ибрям, което е все едно като Иванчо при българите.
Ето някои от турските му прозвища: „Афъз ефенди“ – „знаещият корана“; „Аамудая Дирнели“ – „могъщият пратеник от синьото море; „Аслан Дервишоглу“ – означаващ „синът на монаха, силен като лъв“; „Дервиш Мехмет Карджалъ“ – „прославеният отшелник“, „Асланоглу Видинли“ - „синът на видинския лъв“; „Мустафа“ – „синът на странстващия отшелник“, „Небол чизмели кърмъзъ“, което означава „господин пъстрият ботуш“.
Специално внимание заслужават имената, съдържащи термина „хаджи“: „Хаджи Ахмед саръ Азис Рашидоглу“ – означаващ „драгият и нежен монах с волна душа, сторил поклонение, хаджилък“; „Хаджи Ахмед саръ чизмели кърмъзъ“ – т.е. „готовият да пролее кръвта си в името на пълната всеотдайност към идеята“.
Други прозвища на Левски са: Главният книжар, арменското име Ованес, Петко, Стан Станчулеску, В. Лъ-кий, Кърджалията, И. Ив. Марков, Кешиш Първан, Филип, Афъз Ага, Мамудая Едирнели и много други.
През 80-те и особено 90-те години на XIX век в широка употреба навлиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.
