Царят е притиснат до стената пред перспективата държавата да стане руска или германска колония
Автор: Борислав Гърдев
В края на 1940 и началото на 1941 г. България е изправена пред съдбоносен избор. На северната й граница е струпана огромна немска армия, а в Гърция от 28 октомври 1940 г. италианците водят безуспешна война за нейното завладяване.
В добавка, на 26 ноември с.г. съветският емисар Аркадий Соболев предлага договор за взаимопомощ и отстояване на националните ни интереси спрямо Беломорска и Одринска Тракия, срещу предоставянето на Варна и Бургас за болшевишки военни бази.
Цар Борис е притиснат до стената. Пред перспективата държавата да стане руска или германска колония, той предпочита пътя на несъпротивата и влизането ни в Тристранния пакт като германски съюзник.
Уинстън Чърчил търси отчаяно начин за обуздаване на нацистката агресия в европейския Югоизток и Северна Африка. По тази причина той моли Уйлям Донован, шеф на американското външно военно разузнаване, да посети през февруари 1941 г. Югославия и България с цел забавяне на немското нахлуване през страната ни към Гърция поне с едно денонощие.
Донован е в София на 21 февруари 1941 г. Среща се и разговаря с цар Борис Трети, основният политически фактор, от когото зависи и успехът на мисията му.
Монархът защитава решението си за влизането в пакта с думите: „Аз трябва да избегна сблъскване и война със страна, която е много по-силна от нас. Аз не мога да приема риска страната ми да бъде разрушена, без да се опитам да намаля удара."
Уйлям Донован проявява разбиране, но контрира със забележката, че „в лицето на Хитлер Вие боравите с човек, който никога не е държал на думата си". Царят само безмълвно вдига рамене.
Уйлям Донован
Донован дава много точна оценка за държавния ни глава в донесението си до президента Франклин Рузвелт: „Той е идеалист, и то толкова голям, че вярва в мира повече, отколкото трябва. Той е честен, непринуден, но аз се страхувам, че той залага много на успешното си маневриране, и понеже вярва в него, пропуска момента, в който не маневриране, а решения са необходими."
В интерес на истината с хитри комбинации и протакания (вкл. разболяване на външния министър Иван Попов, поради което договорът на 1 март във Виена подписва премиерът Богдан Филов) монархът осигурява на англичаните 8 дни до влизането на немските войски у нас.
Германските агенти в България са изключително осторожни към Донован. Те го следват на всяка крачка, включително и при посещението му в Двореца. Дори успяват да откраднат дипломатическия му паспорт от неговия балтон, окачен на закачалката пред канцеларията, в която се провежда аудиенцията при царя.
Налага се влакът „Ориент експрес" да бъде задържан близо половин час, докато Държавният департамент уреди преминаването му в Югославия с издаването на дубликат на похитения паспорт.
От Берлин пропагандният министър Йозеф Гьобелс бърза да лансира компромата, че Донован трябва да бъде отзован в САЩ и съден като военен, опозорил пагона и дипломатическия си пост с пиянска оргия в едно от софийските кабарета, където уж загубва пасавана си.
