Големият успех, постигнат от цар Иван Асен II, се дължи на факта, че значителна част от населението в завладените области е българско и не му оказва никакво съпротива
Автор: Атанас Коев
На 9 март се навършват 790 години от знаменателната битка при Клокотница. Нека се върнем назад във времето и да си припомним събитията от 1230 г.
Съюзът постигнат между България и Латинската империя през 1228 г. сериозно разтревожва епирския владетел Теодор Комнин, тъй като нарастващата мощ на българите намалява шансовете му да възстанови Византия. По тази причина той започва тайно да се готви за война, като през 1229 г. се обръща с молба към германския император Фридрих II за военна помощ, но не получава очакваното съдействие от него.
Преди да насочи удара си към Цариград, епирският владетел решава да нападне българската държава, като за тази цел сключва временно примирие с другия си враг – Латинската империя. Както отбелязва византийският хронист Георги Акрополит, в ранната пролет на 1230 г. Теодор Комнин „се отправил с многобройна войска срещу българите“.
Гръцката армия минава през Тракия и се насочва към Одрин, като го завзема. След това тя навлиза в Пловдивска област с цел да я завладее и да изолира България от Латинската империя. Чрез нанасянето на съкрушителен удар на българите епирският владетел възнамерява да си осигури тила и след това да нападне столицата на латините Цариград. Затова от Одрин той се насочва по горното течение на река Марица.
След като получава вестта за гръцкото нашествие, българският цар Иван Асен II събира неголяма войска и с един кумански отряд от около хиляда души пресреща войските на Теодор Комнин, като издига на копие нарушения от епирците мирен договор.
На 9 март 1230 г. двете войски се срещат северозападно от Хасково, при река Клокотница. В завързалата се битка българите и куманите бързо разгромяват тежката епирска конница, а след това и останалата част от гръцката армия. Самият Теодор Комнин е пленен, задно със семейството и свитата си. В плен падат голям брой висши епирски сановници, както и много обикновени войници.
Иван Асен II се отнася човеколюбиво към пленниците, като освобождава войниците и ги изпраща по домовете им. Той постъпва по този начин не само от хуманни, но и от политически съображения, защото иска да спечели на своя страна гърците.
И наистина, когато продължава похода си на юг, населението му се подчинява без кръвопролития. Така под негова власт набързо падат Одрин, Димотика, цялата тема Волерон, Сяр, Пелагония, Прилеп, както и земите около тях.
След това българският владетел се насочва на запад, като завладява Северна Тесалия и голяма част от Албания, североизточно от Драч. С това походът на Иван Асен II приключва и той се завръща в столицата Търново, като оставя дори някои от завзетите крепости да се управляват от гърци.
Във връзка с това летописецът Георги Арполит пише следното в хрониката си: „Всички се възхищаваха от българския владетел, защото не се опетни с убийства на гърци, както българите преди него“.
Големият успех, постигнат от цар Иван Асен II, се дължи на факта, че значителна част от населението в завладените области е българско и не му оказва никакво съпротива.
Победата над Теодор Комнин представлява преломен момент в политическите отношения на Балканския югоизток-Епирската държава е почти напълно унищожена, а като първостепенна сила на полуострова се издига България.
Плененият епирски владетел е отведен в столицата Търново, а по-голямата част от владенията му са присъединени към българската държава.
Иван Асен II оставя Солун, Тесалия и Епир под управлението на брата на Теодор Комнин – Мануил Комнин, който носи титлата деспот, но фактически става васал на българския цар. Така за известен период от време епирската държава и Солунското кралство престават да играят каквато и да било роля в тогавашните междудържавни отношения.
За да увековечи своята победа над гърците, цар Иван Асен II нарежда да се постави мемоарен надпис в търновската църква „Свети 40 мъченици“. Във връзка с това на една от колоните е издълбан следният надпис: „В лято 6738, трети индикт, аз, Иван Асен, в Христа Бога, верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен..., разбих гръцката войска и самия цар кир Теодор Комнин и плених всичките му боляри. И цялата му земя превзех – гръцка, още и арбанашка и сръбска“.
