Днес се приема, че при предполагаемо население на българското царство от около 2,5 млн. в навечерието на заразата, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи
Автор: д-р Милен Николов
Освен гражданските войни, турските нападения и изстъпления, особено по крайбрежието на Егейско море, постоянните проблеми с Генуа и непрекъснатите финансови трудности, в средата на ХІV в. Византия, Балканите и цяла Европа са сполетени и от една действително страшна напаст – „черната смърт”, както през средните векове е наречена чумата.
Всъщност се оказва, че констатацията, гласяща че балканските държави и конкретно средновековната Българска държава са разединени и слаби и именно това е в основата на лесното им унищожаване от страна на османските турци, е вярна, но не дава отговор на въпроса – защо те са в такова положение. А един от отговорите гласи, че именно към 1347-1350 г. най-малко една трета от населението на полуострова, включително и на България, е загинало от черната смърт, и това е в основата на тази политическа слабост и нестабилност на балканските държави след средата на ХІV в.
Днес знаем, че чумният бацил Yersinia pestis живее в чревният тракт на два вида бълхи, които от своя страна паразитират върху доста гризачи, но най вече върху черния плъх. Човешката бълха също може да пренася бацила. Но има две важни условия, без които е трудно или дори е невъзможно човек да бъде заразен.
Първото е той да бъде ухапан от бълха, понеже само по този начин бацилът прониква в човешкия организъм и предизвиква болестта. Второто е температурите да са по-високи от 15-20 градуса, в противен случай той е много слабо активен. Последното условие обяснява до голяма степен защо в Северна Европа жертвите на чумата са в пъти по-малко, отколкото в Средиземноморието, включително и в Източните Балкани.
Гризачите, които са преносители на заразените с вируса бълхи, обитавали територии, наречени днес „чумни резервоари”. Това са пустинята Гоби, Южен Сибир, провинция Йънан в Китай, някои пустинни части на Либия и Иран, Източна Африка и Арабския полуостров. Според някои изследователи през ХІІІ в. климатът се променил, в Гоби и Централна Азия настъпило засушаване и така популациите от заразени с бълхи гризачи се изтеглили на юг и запад, където пресекли търговските пътища и така разпространили бацила.
Според други автори, това не е точно така. Те смятат, че всъщност монголите са истинските причинители на пандемията, като при своето движение на запад те пресекли заразените райони и така пренесли заразата в степите на Източна Европа.
При всички случаи трябва да се държи сметка, че всъщност причината за болестта не се крие в това, че заразеният предава бацила на здравия по въздушен път или чрез допир. Причината са бълхите, които чрез ухапване причиняват заразата. Така че те и плъховете, които ги пренасят, са в основата на разпространението на чумата. Но хората също са гостоприемници на бълхите, а плъховете постоянно присъстват сред пренасяните стоки особено в корабите.
Чумната пандемия започва в Азия, от земите на Китай. През 1332 г. от чума умира китайският император Вен Тзонг и неговите синове, а през 1340 г. болестта е вече в столицата на татарската Златната орда – Сарай, при долното течение на река Волга.
През 1346-1347 г. татарският хан Джанибег обсадил генуезкия град Кафа на Кримския п-в (дн. гр. Теодосия). Сред войската му се появила чума, а и обсадата била неуспешна. Затова ханът заповядал с катапулти да бъдат прехвърлени трупове на умрели от чума татари. Бълхите, които те носели, пренесли заразата и сред европейците.
Отначало това не им било известно, понеже карантинният период е 6-7 седмици. Доста кораби през това време отплавали от пристанището на Кафа и потеглили към Константинопол, Апенините, Западното Черноморие.
Така чумата се появила в християнска Европа. Тя върлувала на вълни до ХVІІІ в. Първи били поразени Константинопол и пристанищата по Западното Черноморие, които тогава почти всички били в границите на средновековната българска държава.
Днес някои автори считат, че чумната епидемия от 1347 г. е измерима с епидемията от времето на император Юстиниан I от 542 г., когато на ден умирали до 10 000 души. Според Никифор Григора, „тежка и чумоподобна болест" през 1347 г. „опустоши както градовете, така и селата… при което само за един-два дни в повечето домове всички жители умряха наведнъж".
Според император Йоан Кантакузин, който загубва от болестта сина си Андроник, чумата опустошава „почти всички крайбрежни земи на света”, а след това преминава „почти през целия околен свят”.
Същата година, но през есента, търговските кораби пренасят заразата на Апенините и на първо място в Месина. Постепенно цяла Южна Европа бива обхваната от пандемия. През 1348 г. кораб, пренасящ вино от Бордо, доставя в Англия, освен напитката, и заразата. Оттук пламват Ирландия и Шотландия. Следващата година е ред и на Северна Европа.
В резултат на чумната пандемия населението на Европа намалява с между 40 и 50 процента. Цифрата е много по-голяма за южните части на континента, отколкото за северните. Демографското състояние на отделните държави е върнато буквално столетия назад. Смята се, съвсем резонно, че и българските земи не правят изключение.
Днес се приема, че при предполагаемо население на българското царство от около 2,5 млн. в навечерието на епидемията, след нея са останали не повече от 1 500 000 българи.
Именно тази демографска катастрофа, причинена от чумата, днес се забравя или поне не е чак толкова известна на масовите читатели, но всъщност това е един от факторите, които улесняват в максимална степен лесното завоюване на балканските държави от страна на османските турци.
