Един малко познат епизод от живота на поета, в който той се въплъщава на сцена в дунавския град в образа на... Странджата от Вазовите „Хъшове"
Автор: Огнян Стамболиев
През юни 1929 г., двадесет и деветгодишният Никола Вапцаров пристига за първи път в дунавската ни столица, заедно със свои колеги, току-що завършили Морското училище във Варна. Групата е предприела екскурзия по Дунава с кораба „Минерва”, тогава обслужващ пътническата линия по българското крайбрежие на реката от Силистра до Видин. Въодушевените млади хора пеят „Тих бял Дунав”, „Ден денувам”, рецитират стихове от Ботев, Вазов, Яворов.
В края на следващата, 1930 г., вече двадесетгодишният Никола Вапцаров е изпратен на стаж в Русе – да работи по поддържането на техниката на корабите, притежание на Дунавската полицейска служба, която за един период се нарича Дунавската флотилия, защото по онова време победената през Първата световна война България нямала право на своя армия и флот.
Може би малцина българи днес знаят, че Русе е люлката на българското корабоплаване, както и на българското корабостроене. Дунавският град е родното място на българския морски флот, по-късно преместен във Варна.
До януари на 1930 г. Вапцаров стажува на известния български дунавски кораб „Стефан Караджа”, а след това и на „Беломорец”. Работи и като механик в русенската електрическа централа и на помпената станция срещу остров Ледек.
Русенският период на поета, който обикновено се пропуска в повечето статии за него, трае около 15 месеца, като се оказва един от най-благотворните и най-творческите в краткия му, едва 33-годишен житейски път.
Според неговите биографи в дунавската ни столица той създава около 30 стихотворения. Сред тях са: „Несрета”, „Борба”, „Гълъбите гукат”, „Химери”, „Спомени от юг”, „Легенда”, „Измамена”, „Разтрога”, „Аз изгарям н огнена притома”, „В кубрика”, както и прочутото „Пролет моя”... Великата река също допринася за този ранен творчески разцвет.
Интересно е, че младият Вапцаров се увлича силно от театъра. По онова време Русенският драматичен театър е сред водещите у нас, с богат и интересен репертоар, с първокласни артисти като Никола Икономов, Аспарух Темелков, Мара и Стефан Караламбови, Стоян Бъчваров и режисьори като Георги Стаматов, Матьо Македонски, Владимир Илински. Играят се пиеси от Вазов, Шекспир, Чехов, Островски, Антон Страшимиров, Зудерман, Съмърсет Моъм, Джон Голдсуърти...
В своя бележник поетът е записал, че за този кратък период е бил цели 17 пъти на театър. А също и на концерти с камерна и хорова музика. По онова време в родния си град често е гостувала звездата на българския музикален театър Мими Балканска. На 28 май 1930 г. Вапцаров написва стихотворение, посветено на легендарната артистка.
Друг, малко известен факт от биографията му е, че самият той е участвал в едно любителско театрално представление на Вазовата драма „Хъшове”, изнесено на сцената на Военния клуб, в което се е превъплътил в една от главните роли - на Странджата.
