„Ходене на росен“, селски сборове и молитви за дъжд бележат празнината обредност
Автор: Десант
В християнската култура четиридесет дни след Великден е Възнесение Господне. Народът го тачи като Спасовден. Празникът е подвижен и тази година се отбелязва на 28 май.
Това е времето и на Черешовата задушница, когато се ходи на гробищата и се раздават череши в памет на покойните. Има поверие, че по Великден душите им се „разпускат“ и на Спасовден се прибират пак в отвъдното.
Моми и момци с песни се молят на свети Спас за дъжд, обикаляйки нивите за предпазване от суша. Ако на Спасовден вали дъжд, това е добра поличба.
На този ден се правят много селски сборове с обща трапеза. Спасовденското хоро се озвучава от тематични песни, без инструментален съпровод.
Най-голям интерес предизвиква обичаят „ходене на росен“. Вечерта срещу Спасовден болни и бездетни, с „побратим“ или „посестрима“ отиват да пренощуват на поляна, където цъфти цветето росен, което се смята за лечебно.
На земята се разпъва малка трапеза, слага се паница с вода и от това, което падне в нея се гадае за болест и здраве. За случилото се там не се говори, участниците се прибират по домовете си преди зазоряване тихомълком, за да не ги види никой.
Народът казва: „Те ти булка Спасовден!!!“ Единственото ритуално време от традиционната ни култура, в което жената, която не може да зачене е допустимо да преспи с чужд мъж е в нощта срещу Спасовден. Неведнъж, благодарение на тази магия е успявала да се сдобие с рожба.
