Още през 1895-1898 г. казанлъчани започват да издават картички, свързани с розобера, с текстове „Елате в Казанлък на розовата седмица”
Автор: Десант
166 компонента има българското розово масло, то няма повторяемост в света, казва дългогодишният изследовател на розопроизводството у нас, историкът д-р Косьо Зарев. И добавя – българите въвеждат двойната дестилация и правят първия износ на течното злато, а казанлъшки розотърговци завладяват и европейския, и американския пазар.
Още през 1895-1898 г. казанлъчани започват да издават картички, свързани с розобера, с текстове „Елате в Казанлък на розовата седмица”. През 1903 г. в Казанлък става първият празник на розата.
Защо тук? Защото има тотално развитие на занаятите в края на XIX и началото на ХХ век. На базата на розопроизводството Казанлък държи първо място. Изявени културни дейци и Общината организират и първия празник на красотата и милосърдието през 1903 г.
В Карлово правят първия празник през 1906 г., като вземат за основа честванията на Васил Левски. Към 1912-1913 г. празниците продължават да се провеждат и в двата града.
Един местен патриот от Карлово обаче казва защо Казанлък ще е първи, когато ние сме преди него, но казанлъчани дипломатично отговарят, че розата идва първо в нашия регион, че сме дали розопроизводството, но не претендираме, че сме единствени, и че Долината е от Клисура до Твърдица и в нея влизат и Казанлък, и Карлово.
През 1936 г. Чудомир възражда празника в нов стил, прави се специална розова седмица, дори въвеждат томбола с награди.
В предвоенните 1938-1939 г. се стига до упадък на розопроизводството. Германия поставя въпроса да произвеждаме ягодов пул и картофи за немската армия. За 3-4 години хиляди декари рози са изкоренени, десетки хиляди левове са изплатени за изкореняването в периода 1939-1942 г.
Какъв празник да се прави?! През 1990 г. започна възраждането на розопроизводството, което в исторически план показва редуване на апогей и перигей.
д-р Косьо Зарев
Д-р Косьо Зарев е посветил над 50 години от своя житейски и професионален път на маслодайната роза. На 23 години започва работа в музей „Искра” като етнограф, където се заражда неговият интерес към розата и розопроизводството. Защитава докторска дисертация на тема „Розопроизводството в България 17 - 20 век”. От 1992 до 2012 г. е директор на ИМ „Искра” – Казанлък. Консултант е на експозицията в новия Музей на розата.
Автор е на книгите „История на българското розопроизводство“, „Българското розопроизводство и българската култура“ и „Празникът на розата в България“. Издава и три книги за Васил Левски в Казанлъшкия край и Долината.
Цялото интервю с д-р Косьо Зарев, в което той споделя любопитни факти за Пътя на маслодайната роза и за българските розотърговски фамилии, завладели света с благоуханното течно злато, четете в Брой 233 на вестник „Трибуна Арсенал“.
