А иначе автомобилът е едно голямо удобство, променило света
Автор: Огнян Стамболиев
Наскоро по БНТ беше излъчен филмът „Великолепните Амберсънови” по романа на Брут Таркгингтън - драматична американска семейна сага от края на XIX и началото на ХХ век, времето когато се ражда и това чудо автомобилът.
Всъщност, рождената му дата е 26 януари 1886 г., а родното му място е Майнхайм, Германия. Тогава се появява легендарният Мерцедес Бенц. В романа и филма (всъщност, римейк на прочутата лента от 1942 г. на режисьора Орсън Уелс) виждаме как това невероятно изобретение променя рязко живота на едно спокойно патриархално общество.
И наистина, автомобилът – в превод „самодвижещ се”, твърде скоро се превръща в най-близък другар (макар и не жив, а механичен) на човека, като решително измества коня и кучето. Едно голямо удобство, променило света. А за някои, пристрастени към него, той е просто божество!
Но дали автомобилът, това необходимо зло, или както простичко го назоваваме „колата”, е само наш верен и послушен другар?!
Статистиката на СветовнаТА здравна организация (СЗО) е направо стряскаща: 3500 души загиват всеки ден в пътни инциденти по света, което прави 1,25 милиона фатални инциденти на година, а 500 от тях са деца. България заема челната позиция в черната статистика с 96 загинали на всеки 1 милион души население.
В страната ни, която е на второ място по катастрофи в Европа, само през 2017 г. са регистрирани 6888 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 682 и са ранени 8680. Трагичната статистика засяга всички участници в движението. От загиналите през 2017 г. близо 50% са шофьори, пътници са 27% и пешеходци са 23%. И най-страшното: много от жертвите са деца!
Изключително тревожно е, че в 95% от тежките пътни инциденти основна причина са нарушения на шофьори. Най-често това са несъобразена скорост, навлизане в насрещно движение, внезапна промяна на посоката и отнемане на предимство.
И още: годишно повече от 50 000 европейци загиват по пътищата на Стария континент. Това прави „само” по 400 на ден!
И тук възниква въпросът: заслужава ли това „божество” или „другар” толкова жертви? Та те са повече на брой, отколкото са били през войните - статистиката от 1945 г. насам го доказва.
В същото време броят на автомобилите расте главоломно. Ето, в 60-милионната Франция те са вече над 30 милиона. Значи – повече от един на двама души. Звучи невероятно, нали?! Но се оказва, че и в нашата София са страшно много. 1000 софиянци разполагат с 700 автомобила, което означава, че в града има 1 милион коли. Тези данни ни нареждат на челните места в Европа по брой автомобили на глава от населението.
Наистина този растеж е неконтролируем, чудовищен! Представете си, ако същото съотношение 1 към 2, тоест, един автомобил на двама граждани на страни като Китай (с население от 1 300 000 000), Индия (1 100 000 000) и други големи след тях: Бразилия, Индонезия, Нигерия стигнат до този брой, какво би се получило?!
Ситуацията става все по-тревожна.
В редица български градове започнаха да се изграждат велоалеи, макар и не навсякъде направени добре. Но за разлика от Амстердам или Копенхаген, където велосипедният транспорт стига до 40-45 процента, у нас неговият дял е едва 1 процент.
В същото време, мерките за нарушителите в повечето страни в ЕС са наистина строги, но у нас все още не са достатъчно ефективни. Затова се случват подобни ужасни инциденти, като този с журналиста Милен Цветков. Шофьори без книжки или със забрани и ред нарушения, употребили алкохол или наркотици, малолетни водачи, неразумни „джигити” – всичко това го виждаме всеки ден, виждаме и плодовете му. Често пъти фатални, ужасяващи!
Много от младите водачи нарушават правилата, карат с превишена скорост. Седнали пред волана, те се държат като герои от холивудски екшъни, които препускат по улици и магистрали. Не са редки и лудите „гонки” със свръх мощни мотори през гъсто населени квартали из градовете.
Бъдещето казват било на еко автомобилите, на електродвигателите без бензин. Защото планетата е вече страшно замърсена. Но обществото ни все още не се е справило с алчността на петролните магнати и дали скоро нещата ще се променят зависи и от самите нас.
