Навършват се 125 години от рождението на този виден градител
Автор: Огнян Стамболиев
От 15 февруари 1878 г. до днес - за близо 140 години, Русе са управлявали за по-дълго или за по-кратко, успешно или неуспешно, 63 градоначалници от различни партии и коалиции. Но ако попитате русенци кой от тях е бил най-добрият, всеки ще ви отговори: Кирил Старцев - четиридесетият по ред кмет на дунавския град.
Той е сред малцината наистина способни и безупречно честни кметове в цялата досегашна история на България. Живял е през 30-те години на миналия век - един успешен, стабилен период на Царство България, по-точно веднага след 19 май 1934 г., преврата на Политическия кръг „Звено”, до следващия преврат – фаталния 9 септември 1944 г.
През тези десет години инженер Кирил Старцев неуморно, вдъхновено строи и благоустроява Русе, придаваки му още по-съвременен европейски облик. Градът на 100-те първи неща в България, който до Първата световна война е най-развитият и европейски у нас, успява да запази водещото си място по много показатели.
Но кой е Кирил Старцев? Роден е преди 125 години, на 2 януари 1895 г. в стар възрожденски род в балканския Белоградчик. Там баща му, капитан Васил Старцев, служи в армията, докато през 1902 г. е преместен на служба в прочутия Пети пехотен дунавски полк в Русе. Тук Кирил Старцев има шанса да учи в класическия отдел на едно от най-престижните български училища – Първа мъжка гимназия „Княз Борис” (същата, в която учителят по френски Стоян Михайловски създава химна „Върви, народе, възродени”). Завършва с пълно отличие и златен медал и по повеля на баща си, постъпва във Военното училище в столицата през 1916 г.
В Първата световна война взима участие като пилот в Първото българско аеропланно отделение. През вече мирната 1919 г. се уволнява с чин „поручик” и преминава в запаса. Влече го силно строителството и затова отива в Лозана, Швейцария, където през 1922 г. се дипломира успешно като инженер- строител. Там овладява добре двата основни европейски езици от онова време – френския и немския, което ще му отваря много врати.
Завърнал се в Русе, Старцев става районен инженер в Дирекцията за строителство на пътища, железопътни линии и мостове. През 1934 г. е номиниран за шеф на отдела по водите в България при Министерството на земеделието и държавните имоти. Не членува в политическа партия, но като симпатизант на Кръга „Звено”, бива назначен, без изборна кампания, от Кимон Георгиев за кмет на Русе. И това е големият шанс на града.
На 39 години, преизпълнен с идеи, сили и енергия, започва много смело и мащабно да строи, да преустроява, да модернизира. През 1934 г. започва строителството на една от най-красивите и големи административни сгради у нас - Съдебната палата, украсена с фигури на големия Любомир Далчев. За тази цел той преустроява централния площад „Свобода” с прочутия паметник на Арнолдо Дзоки, облагородява чувствително района, Градската градина. Също и стария централен площад („Батенберг”). Построява най-модерната тогава сграда за градски хали и площада около нея.
То благоустроява не само центъра и главните улици („Александровска”, „Борисова”, „Николаевска”, „Цар Освободител”), но и много от второстепенните. Голяма част от града се канализира, построява се голяма обществена баня, модерно оборудвана кланица, изграждат се няколко парка и нови кина. Придунавският булевард се обновява с твърда настилка, поставят се тротоари и парапет, построява се т.нар. Мост на въздишките, превърнал се в любимо място за влюбените двойки в града. Разширява се електроснабдяването, поддържа се модерно водоснабдяване и канализация. В крайните квартали се прокарва вода и канализация, правят се тротоари, монтира се улично осветление.
През 1935 г. се открива Българското дунавско параходство (сега БРП). Чрез речния флот през 1936 г. през пристанище Русе е отчетен най-големият внос в страната. Русе и Гюргево се свързват с редовна фериботна връзка, което свързва града и страната ни с Букурещ и Румъния. По негов проект е издигната и Речната гара.
Построяват се и няколко нови училища: „Ангел Кънчев“ и „Стефан Караджа“, обновяват се стари, откриват се читалищни сгради.
Като почитател на театъра Старцев отпуска средства за Драматичния театър на Русе, по негово време един от водещите в страната. При неговото управление в града на Дунава има модерна градска болница, няколко здравни служби и поликлиники, както и ред нови училища: френско, немско, търговско, мебелно, шивашко, техническо...
Заради размаха, с който работи, лидерските му качества и богатата европейска култура е избран за председател на Съюза на българските градове, а централната власт го изпраща като кмет „назаем“ в Добрич, за да предаде управленския си опит във върнатата ни след Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа.
Той работи и за Силистра. Кмет „назаем“ се повтаря и през 1942 г. във Видин, след голямото наводнение в града и мерките за възстановяването му.
През превратната 1944 г. Кирил Старцев е в отпуск поради тежко заболяване. На 14 септември 1944 г. новата власт го уволнява, въпреки качествата му. Но все пак, опитът му е ценен и за това го назначават за шеф на водния синдикат „Русенски Лом“. През 1956 г., по време на терора, предизвикан от „унгарските събития”, за „благодарност” към заслугите му за Русе и България, другарите го изпращат в... концлагера „Белене”. Цели три години (1956- 1959) той е в този ад. Едва оцелява.
Завръща се вече болен. Властта „великодушно” го „помилва” и му позволява да работи като инженер- проектант в градската проектантска организация. Все пак, опитът му е бил голям и нужен, а специалистите като него са били рядкост! Но, въпреки силното му желание да продължи да работи, да твори за любимия Русе, здравето му е съвсем разклатено и на 12 декември 1962 г. Кирил Старцев напусна този свят, за да остане в сърцето на русенци, на които е дал толкова много, повече от мнозина други преди него и след него...
Днес една от улиците в центъра носи неговото име. Но мисля, че той заслужава и паметник. По ирония на съдбата единствена биографична книга за него е написана от преподавател по история на БКП в Русенския университет.
